Poetry by contemporary authors
Summer love
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...
Любовта се връща 🇧🇬
Сякаш приказна игра…
Светят цветовете,
веят ветровете.
Няма те във моя ден, ...
Да ни свърже любовта 🇧🇬
пулсът ти усещам в мен!
Шеметна любов безкрайна
ни прегръща в своя плен.
Искам в твоя свят да бъда! ...
Тъгата на нашата майка България 🇧🇬
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
За да пиша красиво в нощта 🇧🇬
сътвори я от лъч светлина?
Ти ли събуди във мене мечтата
и дари всеки ден с красота?
Всяка нощ ли със мене осъмваш? ...
Знам, ще дойдеш 🇧🇬
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
Кифла върху саркофаг 🇧🇬
сякаш даже, че ще върже.
Аз, априлските сълзи,
трябва ли със нож да стържа?
Кифла върху саркофаг. ...
В рая гръм 🇧🇬
Иска просто да не е сама, там, в прилежния рай на съпругите.
Има шест неуморни ръце — за децата, торбите и къщата...
Ако всяка превърне в перце, няма никога пак да е същата.
Но в живота не става така. А пък нейният не е от леките. ...
Балканска нощ 🇧🇬
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
Пасторално без спомени 🇧🇬
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
Нима? 🇧🇬
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
Липсваш ми 🇧🇬
нежно, копнежно, безнадеждно.
Липсваш ми! —
шепотно, трепетно, шеметно.
Липсваш ми! — ...
Лена 🇧🇬
Защо, любима, тъй ме изостави?
Аз нямам вече чучулигова творба,
а плачещи очи и болни стави.
Цените на картофите се качват, ...
Луната изгрява 🇧🇬
Чакалите вият като бесни хиени, защото така ги е учила майка им.
Навън си е просто едно студено пълнолуние, поредното.
И не знам защо и на мен ми идва да вия.
Погледнеш нагоре и всичко е черно, ...
Глътка въздух 🇧🇬
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...
Песента на листата 🇧🇬
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...
Празно за пълно 🇧🇬
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...
Любовта между хората на изкуството 🇧🇬
из естрадна песен
Две кафета на масата. Димят цигари...
Скици с въглен, разпилени по пода.
В утрото звучат музика ...
Последно парче 🇧🇬
в това всекидневно лице.
Но продължавам да търся
пак теб и всеки дефект,
който така ми приляга, ...
Изкупление ... 🇧🇬
Дори на Ония не ни прощават
и запокитени във личния си ад
звезди копнеем, а във мрак оставаме
И всяка капка дъжд душа задавя ...
В съня ми влизаш 🇧🇬
и вените ми осветяваш.
А те - мостОве над прибоя,
по тях пристигаш - заминаваш.
В мечтите идваш късно вечер, ...
Клоунът 🇧🇬
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
За да бъде усмихнат денят 🇧🇬
и сърцето ти пак ли боли?
Искам ти да си слънчев и нежен
и за болката ти забрави!
– Мила моя, далече съм, знаеш… ...
На майстор Господин, на който викаха Господ 🇧🇬
да цопнеш върху твърдия паркет?
Баланса ли на стола не улучи
или реши, че ти не си човек?
Крушката ми светна, не отричам, ...
Заблуда 🇧🇬
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля. ...
Само ти 🇧🇬
запали със обич луната!
И сякаш щастлив благослов
рисува за мене Съдбата.
И багри и сенки красиви ...