На 15 февруари сутринта ме събуди
с букет от рози и влюбени очи.
Любов показвай ми ти всеки ден,
да зная, че за мене си роден.
Не искам на 14-ти обещания, ...
„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар. ...
Пред мен, зад мен е черен океан.
Припламват в него галактични гари.
И аз съм центърът на самотата - сам,
последен рицар в звездните безкраи.
Вселената ухае на тамян. ...
Тази стая е моят затвор,
и зазидан срад нейните ребуси
станах враг и надежден партньор -
не на друг, не на друг, а на себе си.
Сред праха, като пясък разлян ...
Ех, дъще, твoйта cевда е кyтcyз,
на ябанджия иcкаш да приcтанеш
затyй навярнo, че c перчем е рyc –
та инак cъc каквo oкo да хване?
A дерменджията левент Иван ...
Като в приказен сън твоят лик се явява –
как притваряш клепачи и спускаш нощта
и по рамото меки коси разпиляваш,
а къдриците черни напевно звънтят.
Помня нежния допир на устните топли. ...
ТЪПА ПЕСНИЧКА
... понявга се заключвам за света като монах във святата си ниша,
по цяла нощ душата си чета – или безумни стихчета ви пиша,
и си задавам тъпия въпрос, и все тъй няма кой да отговори! –
наистина ли Бог Иисус Христос ни гледа от бездънните простори, ...
Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва. ...
Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта. ...
Пораснала... жена искаше да станеш.
Мечтаеше детското сърце под светлите прозорци.
Чакаше си времето, момента, по пътя
на възрастните да те поведе.
Твърде бързо... ...
Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва...
Не чакай в нас страстта да отлежи.
сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.
И нека плитки – чепки две – надвиснат, ...
Стара любов по телата див огън рисува
с пръсти жадувано жарки на зряло момче,
няколко вечности бързи за тях потъгувах,
сплетох въздишки издайни на цветно венче.
Много ръце се протягаха жадно срещу ми, ...
Глътка вино отпивам от чашата,
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...
Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...
Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
Сред този празник сам съм аз,
мечтая за теб, нека да те видя,
дай ми топлина сред тоя мраз,
ела, искам аз до теб да ида!
Надеждата и сред тъга не умира, ...
За либето похвално слово харно
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...