Ще бъда твоята най-голяма любов.
Неизлечимата, която ще те разболява
от време на време.
Ще бъда сянка на целия ти живот...
ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме. ...
Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...
Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...
Усмивката е малка стюардеса.
Денят е самолет, а те къде са?
Различните ми чувства, разлюляни,
пораснали до смях или от рани.
Върви край тях и носи им утеха, ...
На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден. ...
Видях го днес - реши, че ще си тръгне...
следобед беше, падаха листа.
От залеза преди да мръкне
букет набра ми от рубинени цветя.
Подхвърли ми ги, паднаха в скута ми, ...
Светът ни днескашен горчив е хап –
да бъдеш автентичен не е леко,
рапсодия да искаш, а не рап,
от лайк и фейк да гледаш да офейкаш.
Младокът с дрон е сякаш цар на трон, ...
Във златните обятия на залеза
усетих тайнството на твоята прегръдка.
От спомена дошла - от първото ни време.
Безбройните светулки на праха
в пространството рисуваха поема. ...
Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана, ...
Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...
Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...
Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...
Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас, ...
Снощи сякаш ме блъсна експреса....
А сега пък закусвам шкембе.
И, изглежда, това ми хареса,
та ударих и биричка, две.
Махмурлукът държи ми главата, ...
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
Толкова надежди таях,
толкова светли идеали,
а се оказахте един от тях...
Бог дано поне ни пожали!
/dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-reshenieto-na-prezidenta-na-rusiia-e-zaplaha-za-sigurnostta-s-trudno-predvidimi-posledici-2325161?fbclid=IwAR01TAPbTCpOqRrjOOJYSngklgwfwc-jX2iaeRC-RVomQbYpnbAdFBH19Dk
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...