Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...
Das stimmt
В полезрението на циклопите от Студената война
попаднаха еднозначни групировки с оръжия,
поразяващи по-голямата част от населението.
Резолюции изпълниха команда „Шапки долу“ ...
Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки – ...
Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...
Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...
Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...
Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...
Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...
Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...
Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...
Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила. ...
Кой на тебе ме е орисал?
Пропит си във всяка моя мисъл.
Мразя миговете в, които отсъстваш
и в мрак света ми обгръщаш.
Мразя очите ти пропити с его. ...
Целта на правителство, телевизия, радио и преса,
да бъде и българина, като всеки американски кретен,
манипулиран атом някакъв - гориво за прогреса,
в списък избирател на вот .. ... ... мъртво роден!
Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...