Poetry by contemporary authors
Кой смени бебето 🇧🇬
в корема на мама.
Сестриче роди се, обаче.
Сюрпризът голям е!
Че не е на баткото волята ...
Апева „Студио Х“ 27 🇧🇬
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...
Мълчаливо по изгрев 🇧🇬
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
Големите поети във Фейсбук 🇧🇬
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...
Любовна буря 🇧🇬
Светкавици мощни в очите, а те като слънчоглед.
Ветрове ураганни душата побъркват навред.
Щом мисълта е вероломно само за теб!
Ревност - иронията на любовта 🇧🇬
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...
Хорската злоба 🇧🇬
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна, ...
По следите на изгубеното Време 🇧🇬
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...
Апостоле 🇧🇬
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата. ...
Безкрайна надпревара 🇧🇬
по пътищата безпосочни,
а горе, в празното небе,
залагат призраци порочни
съдбите им... пръв кой ще спре... ...
Нощна музика 🇧🇬
прокрадва се и контрабас.
Заслушана усмихва се луната,
щастлива в този нощен час.
Запява някъде пиано, ...
Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... 🇧🇬
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности. ...
Апева „Студио Х“ 26 🇧🇬
Н о н е о т р е в н о с т
свой „баджанак“
в нощите
търсех ...
В среднощен мрак 🇧🇬
в живота си пропусках не веднъж
Навярно бил съм горделив, небрежен
и не особено активен мъж.
Сега ме мъчат спомените вечер, ...
Споделена любов 🇧🇬
слънчев лъч откраднем, за да продължим.
Но щом отново срещнем мъничко любов,
за миг преобразява живота ни суров.
И броим звездите в среднощното небе, ...
Зеленото Човече 🇧🇬
... навярно в мен Зеленото човече пристига с прашното си НЛО,
на масата ми сяда всяка вечер – надига ми чашлето със мерло,
замезва хляб – със сиренце и лучец, пък и каквото още Бог е дал,
с красивата надежда – да се случим поне за миг в Божествената кал, ...
Обещай ми 🇧🇬
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...
Женска чест 🇧🇬
На другиго не ще дам моята душа и честта си ще запазя само за теб.
Пред теб добра и до теб, ръка за ръка, ще вървя.
За теб ще пазя страх, но не ще те накажа с чужда постеля
и над мене чуждата власт. ...
Вино и апатия * Лоша терапия 🇧🇬
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата – дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...
Луната плахо зъзне недоспала... 🇧🇬
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
В спиралите на идещата Вечност 🇧🇬
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...