Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Изпитана рецепта 🇧🇬

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

660 1 8

Перото ми е гладно 🇧🇬

Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...

toti555

Poetry » Other

1.1K 6 11

Индиферентен 🇧🇬

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

SvetoslavVasilev

Poetry » Philosophical

664 1

Живот 🇧🇬

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони ...

байГецан

Poetry » Philosophical

585 1

Поредният череп на Йорик 🇧🇬

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Валери_Станков

Poetry

415 3 4

*** 🇧🇬

въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем

rhymefan

Poetry

597

В очакване годината на водния заек 🇧🇬

Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...

bojenski

Poetry » Civic

1.6K 7

Кулминация 🇧🇬

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

Светли02

Poetry » Love, Odes and poems

1K 1

Освободи сетивата 🇧🇬

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

gabrielle

Poetry » Philosophical, Free verse, Eastern forms

1.2K 1

Отново ще си слънчево момиче 🇧🇬

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

agferdousi65

Poetry » Love, Other

1.4K 2

Безусловно 🇧🇬

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

Ranrozar

Poetry » Love

735 4 13

Посветено 🇧🇬

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

svetlitschka

Poetry

630 1 10

Къде си, моя слънчева магийо 🇧🇬

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

dansyto

Poetry

810 3 4

Изпитание за сто живота 🇧🇬

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

dansyto

Poetry

712 2 7

Арестувани стихотворения 🇧🇬

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Poetry

1.1K 6 8

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

1K 8 12

Изплаках най-щастливия си смях 🇧🇬

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Dendu89

Poetry

1.3K 9 31

Жената, която е ничия 🇧🇬

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Poetry

1.1K 2 2

Написано върху графит 🇧🇬

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

578 4 15

Тази нощ 🇧🇬

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Violet_86

Poetry » Author's song

1.2K 4 15

42 195 метра 🇧🇬

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Poetry

1K 1 2

О, дете! 🇧🇬

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

hcs

Poetry » Love

1.1K

Опустошената душа 🇧🇬

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

ВТ

Poetry » Other

928 1

Звуци 🇧🇬

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Лютиче

Poetry

661 2 2

Къде съм 🇧🇬

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

ninasar

Poetry » Other

1.1K 6 15

Изкачване 🇧🇬

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

vega666

Poetry

1.2K 12 5

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Poetry

1K 2 4

Мощта на светлината 🇧🇬

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Poetry

1.3K 6 10

Гарата на живота 🇧🇬

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Скитницa

Poetry » Other

1.8K 3 13

Стих от лъчи 🇧🇬

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

zelenaradost

Poetry

561 8

Приятелство - следа 🇧🇬

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

633 1 5

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Poetry

841 1 4

В неделя 🇧🇬

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

eleonora6

Poetry » Love

837

Старата гара 🇧🇬

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

morphine_09

Poetry » Love, Other

1.3K 1 4

Сподавен вик 🇧🇬

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Poetry » Love

955 5 21

Безглаголна философия 🇧🇬

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

Lidiya_Grigorova

Poetry

887 4 3

Парламент - ядрен реактор 🇧🇬

С децибели от безкрайни крамоли
и празно политическо мелене,
произвежда Парламентът ни ток,-
колкото два АЕЦ-а "Белене".

Вълшук

Poetry

571 1

Предколедно 🇧🇬

Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...

ДаниелаВиткова

Poetry

991 4 11

На каква цена 🇧🇬

Газ… петрол… ракети,
злато и… дърва!
Лозунги… памфлети -
в ядрена страна!
Пролет… лято… зима ...

Yuri

Poetry

603 1 7

Да моля ли за прошка всеки ден... 🇧🇬

Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...

agferdousi65

Poetry » Love, Strict forms

1.4K 1 4

Poetry by contemporary authors

Изпитана рецепта 🇧🇬

Перото ми е гладно 🇧🇬

Индиферентен 🇧🇬

Живот 🇧🇬

Поредният череп на Йорик 🇧🇬

*** 🇧🇬

В очакване годината на водния заек 🇧🇬

Кулминация 🇧🇬

Освободи сетивата 🇧🇬

Отново ще си слънчево момиче 🇧🇬

Безусловно 🇧🇬

Посветено 🇧🇬

Къде си, моя слънчева магийо 🇧🇬

Изпитание за сто живота 🇧🇬

Арестувани стихотворения 🇧🇬

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

Изплаках най-щастливия си смях 🇧🇬

Жената, която е ничия 🇧🇬

Написано върху графит 🇧🇬

Тази нощ 🇧🇬

42 195 метра 🇧🇬

О, дете! 🇧🇬

Опустошената душа 🇧🇬

Звуци 🇧🇬

Къде съм 🇧🇬

Изкачване 🇧🇬

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Мощта на светлината 🇧🇬

Гарата на живота 🇧🇬

Стих от лъчи 🇧🇬

Приятелство - следа 🇧🇬

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

В неделя 🇧🇬

Старата гара 🇧🇬

Сподавен вик 🇧🇬

Безглаголна философия 🇧🇬

Парламент - ядрен реактор 🇧🇬

Предколедно 🇧🇬

На каква цена 🇧🇬

Да моля ли за прошка всеки ден... 🇧🇬

Queue