За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...
Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...
А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти. ...
Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
The moment I stopped being in love with you was the moment I saw who I was
What I liked about you
Confused little girl looking for her father's love
Looking for male validation without realising it.
But I am a woman- I'm scared, I need strength ...
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...
Ще замълча, за да ме чуеш,
в тишината истина се крие.
Не мога да ти подарявам чувства,
за да ме усетиш, аз ще си отида!
Ще изтръгна всеки малък спомен, ...
Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните, ...
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна. ...
Не ме търси, луната щом забули
лика си с булото от леден дъжд.
Понесла шепа спомени от юли,
такава обич тръгва по веднъж.
Осъмна ли сама, на кръстопът, ...
И месец септември през тази година
морето бе бледо зелено.
Преминах на водка след бялото вино
и зяпнах встрани отегчено.
Потърсих дефекти в една млада дама ...
Нямам име , наистина свърши се
Някой ,камък по камък откраде
Следите ми ,Минало мръщиш се
Но забравям те ,ти ме предаде.
Натежало си вече и мръсно и старо ...
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...