ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...
Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче! ...
Не е лесно да си строител,
да запълваш дупки разни,
на шантави проекти изпълнител
и все да бъдат джобовете празни.
Шпакловка фина трябва да се прави, ...
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...
Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...
Руснаците, не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...
Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре. ...
Четвъртък е като роман банален,
изтъркан…. Комерсиален.
Четвъртък настъпва с мъгла,
тъне в мъка нечия душа.
Четвъртък е като сърдита медицинска сестра, ...
Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...
Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим ...
Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали, ...
На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...
ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...