Веднъж във всеки живот ни се дава брат или сестра,
най-чистата обич и светлина.
Веднъж във всеки живот имаме такава обич.
Само брат и сестра, знаят, колко е чиста тя.
Коя сестра не познава малкия си брат ...
Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
МОЕТО БЛАГОДАРЯ
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...
Когато гледам най-красивите лица,
отново ужасът обзема ме,
под ноктите полазва...
Когато гледам най-щастливите деца,
изпитвам чувството за нереалност. ...
КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...
Да се връщам в миналото тъй боли ме.
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов. ...
Снимка на теб и твоето бебе видях,
момиченце красиво си ти родила!
Прекрасно бъдеще с нея ти пожелах,
да е жива и здрава щерката Самуила!
В хармония нека живеете тя и ти ...
БЯС В ДО МАЖОР
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...
Безкраен миг на дежавю магично
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...
На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...
По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...
Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен, ...
Дали вали, в душата на човеците,
дали събират тихите ти стъпки дъжд,
когато уморена от обичане,
избухнеш като буря изведнъж...
Дали във тази ярост неутихнала, ...
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
Над хребети и над била застанал,
под мен е бездна, а над мен небе.
Очите са молитвено-спонтанни
и инстинктивно търсят само теб.
Единственото, свято продължение. ...
Някъде, някога, в някоя друга Вселена
ще танцувам с теб по луната.
Ще имам и сила, и вяра, и време,
и ще мога да бъда до тебе жената.
Някога, някъде ти ще се сбъднеш, ...
Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш, ...