Спомням си времето, когато ти за мен беше всичко
времето, когато мислех, че си идеалният,
че няма по-добър от теб!
Сега разбирам каква глупачка съм била,
разбирам, че ти си като всички други, ...
Обичал ли си без да те обичат,
и страдал ли си тихо във ноща,
усещал ли си как сълзи напират,
да облеят и без туй ранената душа?
Скитал ли си сам в тамата, ...
Нали ви казах вчера, що съм тук.
Що в Оливуд не сакам да поема.
Сида си днес под некакъв гюрук
на кафине, попийвам си и дрема.
Голема скука, никакъв емоушън. ...
В живота си обичах само теб.
Но беше много трудно, ти беше късче лед.
От това - да те обичам - толкова болеше.
Ден и нощ главата ми въртеше.
Като болна бях аз три години. ...
Не се страхувай! Аз съм вятърът.
Докосвам с устни самотата ти.
Недей да плачеш, че вън студено е.
Аз идвам да те сгрея с топлината си.
Повярвай ми! За тебе бих могла ...
С думите обичам да жонглирам.
Хвърлям ги на листа безразборно.
Нареждат се сами, не ги подбирам -
ту весели, щастливи, ту минорни.
Научих някога в училищния двор ...
Самотата ме обгръща като шал -
във меките му гънки аз се сгушвам
и все по- топло, по-уютно ми е там
и по-далечни – ти и хорските обиди.
Все по-далечни стават моите мечти ...
Разхождам се по улиците прашни,
на хората се вглеждам във лицата.
И ще ми се да мога да узная,
на всекиго каква му е съдбата.
Дали обичат или мразят? ...
За теб аз най-хубавите стихове написах
изтръгнати от моята душа.
Защо боли, не питай! Боли, когато срещнеш любовта.
Обичам те тъй пламенно, горещо и нежно, страсттно и сега.
Да,моята любов такава е, виновна ли съм за това? ...
Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?
Гурбета, казва някой, отчуждава, ...
Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли, ...
Вълшебството на любовта пленява
попадаш бързо в лудата й страст,
но болката душата заклеймява,
ако останал си във нейна власт.
Сърцето нежни пориви изпраща ...
Между разум и чувства
на А, Б...?
Между болка и смях, между чувства и ум
търся себе си в плен невидùм на съдбата,
сред мълчание глухо, сред гръмовния шум ...
А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни ...