/Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т. Г. Д. В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци. ...
През седем царства... и няколко улици
през шум от листа и риза на есен,
Любовта казват има различни лица...
без значение... Тя, в знак е небесен!
Толкова искана въпреки себе си - ...
"Най-страшното неравенство е между
имената на нещата и самите неща. Смисълът
на думите започва да се изсулва, като бобените
зърна от изсъхналата шушулка."
Георги Господинов ...
/дуетни стихове - Таня Мезева и Татяна Г. Денева/
Дали лъжа била е любовта,
то, времето, единствено ще каже.
Дори и тръгнала си без слова,
за дълго във душите ще я пазим. ...
Ако е писано отново ще се срещнем
по пътищата прашни на живота,
когато вече сме открили себе си
Възкръснали от своята Голгота
Когато вече други сме-различни ...
Страстно на цигулка свиря,
мислейки за теб!-
Как отново някой ден,
до мен усмихнат ще те видя...
Лъка нежно на струните поставям, свирейки приятна песен. ...
Не искам сутрин война да ме буди,
в димни облаци изгрев сълзите да крие.
От нечии схеми напълно безумни...
не искам мъка срещу луната да вие.
Не искам ръка да подават, а в нея граната - ...
Улисан в надпреварата до вчера
капачки да събирам за децата,
накараха ме днеска да треперя -
поискаха ми цялата заплата.
Чаках да ми пуснат премиални, ...
Как тя играе на площадка детска,
със кукла тъжна без едно краче?
И само статуята - бяла мечка,
я вижда - трепва каменно сърце.
Сред танкове, огньове, черен дим, ...
Сори, хора, ама ни са наслаждавах,
не бях ни щастлив, нито пък се радвах,
опитвах всячески от празнотата да се измъкна,
но истината е, че съжалявам, че на този свят се пръкнах.
Роднини, не тъжете вий за мен, ...
Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине...
Отколе от сърцето ми е част ...
Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.
А то самото знае колко чини, ...
Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал. ...
Тук всеки е в наслада, всеки се любува
всички сме с духовно потекло...
Ежедневен, летен полет към вечността
космоса преражда се в Морето!
Подобно на Шираз ...
Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...
Изчакай ме, не бързай. Ще дойде мойто време.
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър. ...
Харесвам прелестните орхидеи –
красиви, цветни, празнични са те!
Но по обичам горски теменужки,
във тях е знам душата на дете.
Хортензията също е прекрасна, ...
Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата, ...
По спомените на един гид и по предложение
на Jackie 151 (Aнтоанета Иванова)
След тежки напъни за тройки
със скандинавските жени,
посрещнах група французойки: ...