Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Докато има светлина 🇧🇬

ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...

yotovava

Poetry » Strict forms

581 3 6

Не питай 🇧🇬

След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото, ...

toti555

Poetry » Other

543 5 7

Вода 🇧🇬

В утрото на светла ера
си засякох водомера.
Параноя ме подгони,
мераци всякакви прогони.
Цифрите като видях ...

байГецан

Poetry » Humorous

1.4K 2 9

Тихите есенни вечери 🇧🇬

Обичам тихите есенни вечери, които
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...

perfanov

Poetry » Civic

629 1

Един зъб по-малко 🇧🇬

Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...

Валери_Станков

Poetry

771 3 13

В роля 🇧🇬

Аз тъкмо се научих на доверие,
ти ме предаде. Три пъти. И то от страх...
Затъна във прилежно лицемерие.
Простих ти два пъти, но трети не успях.
Играеш ролята си зле, но упорито, ...

izi55

Poetry

617 1 2

Среднощен разговор 🇧🇬

Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...

M1234567891

Poetry

907 5 19

Общество 🇧🇬

Бях тръгнал вчера към Ямайка
Да видя свойта болна майка
Когато нещо странно ми се случи
Панталонът ми бе опикан от кучи
Излизах тъкмо с куфара и сака ...

Bub8

Poetry » Humorous, Civic, Parody

848

Ей го там..., след осмия завой 🇧🇬

Коледа, Великден, шести Май,
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Humorous

1.1K 5 10

Неписан псалм 🇧🇬

НЕПИСАН ПСАЛМ
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

634 2 12

Животът ми не ще да е неслучен 🇧🇬

И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

657 5 14

След края 🇧🇬

До болка съм се влюбила в живота,
такава – че не искам да го пусна.
О, нека има хиляди голготи,
горчилката не стига мойте устни.
За мен е сладост, нищо че е кратък ...

Dendu89

Poetry

1.1K 11 24

Ха, метла, де! 🇧🇬

Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

1.9K 3 19

Циганско лято 🇧🇬

На живо си включих дисплея -
на теферич съм - бира си пия,
боцкам картофки, седя и си блея,
и ми е приказно - просто магия.
Масите пълни - влюбено време ...

toti555

Poetry » Other

566 5 4

Кройка за небесна риза 🇧🇬

КРОЙКА ЗА НЕБЕСНА РИЗА
Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка. ...

yotovava

Poetry » Love

597 4 14

Хей, поете! 🇧🇬

Хей поете, не пиши за захар
За розов цвят и карамел,
Не пиши изтъркани клишета
За върхове които си превзел.
Хей поете, не пиши когато, ...

ЖивкоДимитров

Poetry » Other

1.1K 1 2

По есен 🇧🇬

Есента обагри зениците ми,
в които отново присъни се ти.
Стопли кръвта до клетките й
и превърна душата ми в стих.
Денят огря образа в спомени ...

gali

Poetry

1.4K 6

Моето смело момче 🇧🇬

Моето смело момче понякога плаче
късно вечер на моето рамо,
нo всеки ден то уверено крачи,
взима решения и ги отстоява.
Моето смело момче понякога се страхува, ...

izi55

Poetry » Love

1.5K 2

Под една и съща луна 🇧🇬

Едно и също небе
прегръща всички градове.
Значи ние с тебе всъщност
сме съграждани.
Съединени сме ...

Паулина_Недялкова

Poetry

1.5K 4

Защо да лъжа 🇧🇬

Защо да лъжа? Много ми тежи
животът след нелепата раздяла,
обсебена от корист и лъжи,
но някак с миналото оцеляла.
Защо да лъжа, изживявам пак ...

Eleya

Poetry

1.3K 6 8

Среща с Добротата 🇧🇬

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчѝнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

935 1 1

Упование 🇧🇬

Природата е жива и това ми дава сила,
знам с нея скоро ще се слея нека, бива!
Не си мислете, че уплашен ще заплача,
Живот създава, живот накрая е палача,
След мен ще има пролет, лято, есен, зима, ...

bojenski

Poetry » Philosophical

1.6K 1 4

Във тебе ще узрее вечност! 🇧🇬

Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...

diesto

Poetry » Love

648 3 3

Молитва за едно глухарче 🇧🇬

От диоптъра е... май не се върти?!
Отгоре Господ се вторачил.
Примрял, не диша. Да не излети
светът, приличащ на глухарче.
Един път, ако кихне – изведнъж ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Philosophical

963 6 10

Ключът от дома 🇧🇬

КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен ...

Eipril

Poetry

870 1 4

Среща с Добротата 🇧🇬

Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

1.3K 8 26

* * * 🇧🇬

Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...

ninasar

Poetry » Other

754 3 10

Нали?!... 🇧🇬

обич
и
любов
не
се ...

rhymefan

Poetry

534

Сълзите на майка България 🇧🇬

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

thedac

Poetry

595

Днес искам за Тоше да пеем 🇧🇬

Днес искам за Тоше да пеем,
днес искам всички да бъдем едно.
Трябва с вяра и мир да живеем
и колкото можем, да правим добро.
Пейте, приятели, Тоше ни чува ...

amevren97

Poetry » Odes and poems

847

Мушица 🇧🇬

Аз дишам с пълни дробове!
Далече е града, далече!
И виждам как едно дете
за пръв път вижда буболече.
Открива свят, открива дом ...

emo2

Poetry

977 3 3

Предписана обич 🇧🇬

- Здравей, братле! – поздрави го тъжен Реалът.
- Здравей, мъник! - усмихна му се Виртуалът

toti555

Poetry » Other

586 2 4

Да си! 🇧🇬

Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...

Patrizzia

Poetry » Other

643 4 9

Пътищар 🇧🇬

(по Хр. Смирненски)
Често у дома ни с новините влиза,
наглост в погледа блести.
Чуждата кръв от скъпарската му риза
е изпрана, не личи. ...

Mitko19

Poetry » Parody

780

Животът 🇧🇬

Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво ...

terita

Poetry » Philosophical, Civic

1.3K 10 8

Тогава... 🇧🇬

Веднъж във теб да потека.
Да бъда буйна, да се плисна.
Да те завлека.
С мене да поемеш риска.
Веднъж във теб да запламтя. ...

Violet_86

Poetry » Love, Author's song

1.5K 2 4

Да ми дари неземна красота 🇧🇬

Усмивката на гаснещата вечер,
въздишката на идващата нощ,
капризите ми в тази късна есен
и есенната пъстрота – разкош…
Променят ме, душата ми лекуват, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

598 1

Всенародна 🇧🇬

сестри
и
братя -
всенародна
преизподня ...

rhymefan

Poetry

553 4

...Лек от светлина 🇧🇬

Тежи му здрачът.
Страх притиска му дъха.
С луната крачи...
ttps://www.youtube.com/watch?v=dLxpNiF0YKs
https://www.youtube.com/watch?v=bx3s99FNXzI

МарияДимитроваБел

Poetry » Eastern forms, Other

724

Негово Величество Човекът 🇧🇬

... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...

Валери_Станков

Poetry

2.5K 15 15

Poetry by contemporary authors

Докато има светлина 🇧🇬

Не питай 🇧🇬

Вода 🇧🇬

Тихите есенни вечери 🇧🇬

Един зъб по-малко 🇧🇬

В роля 🇧🇬

Среднощен разговор 🇧🇬

Общество 🇧🇬

Ей го там..., след осмия завой 🇧🇬

Неписан псалм 🇧🇬

Животът ми не ще да е неслучен 🇧🇬

След края 🇧🇬

Ха, метла, де! 🇧🇬

Циганско лято 🇧🇬

Кройка за небесна риза 🇧🇬

Хей, поете! 🇧🇬

По есен 🇧🇬

Моето смело момче 🇧🇬

Под една и съща луна 🇧🇬

Защо да лъжа 🇧🇬

Среща с Добротата 🇧🇬

Упование 🇧🇬

Във тебе ще узрее вечност! 🇧🇬

Молитва за едно глухарче 🇧🇬

Ключът от дома 🇧🇬

Среща с Добротата 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Нали?!... 🇧🇬

Сълзите на майка България 🇧🇬

Днес искам за Тоше да пеем 🇧🇬

Мушица 🇧🇬

Предписана обич 🇧🇬

Да си! 🇧🇬

Пътищар 🇧🇬

Животът 🇧🇬

Тогава... 🇧🇬

Да ми дари неземна красота 🇧🇬

Всенародна 🇧🇬

...Лек от светлина 🇧🇬

Негово Величество Човекът 🇧🇬

Queue