Може би тихият Ангел, наречен Душа,
знае траекторията на нашето пътуване,
назовано Съдба.
Може би идването ни на тази Земя
следва божествен сценарий ...
С ТИХО ТВОРЕНИЕ
ще започна тази нощ свята-
за онези неща, които ни сгряват душата,
за онова що върти на живота ни колелото
и с една благодарност и молитва...защото- ...
Подаръци ще има за децата,
Бог Исус в светъл час се роди,
дари ни любовта и добрината,
от злото всички Той освободи!
Научи ни на човещина, смирение, ...
Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък ...
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/
Не Те познаха, Господи, а Ти
обичаше до дъно и палача.
И не разбраха колко Те боли,
задето грях света ни е затлачил. ...
КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...
От дупката на коледен чорап
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как! ...
Дори не каза как ще сложиш края
и как ще ми обърнеш рязко гръб.
Когато ме убиеш с хъс пред стая,
в която си била стократно с друг.
Какво ще правиш вече ти и с него, ...
Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...
БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта. ...
Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой, ...
Януари чак дъхът смразява,
ритуалът е за хора с буйна кръв.
Шествието към реките тръгва,
с ход тържествен попът води всички пръв.
Сутрин хванати за раменете ...
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...
Ако трябва да се върна в друго време
и храбро да убивам хора с меч.
Ще бъда само твой и много верен,
за тебе да препускам с кон далеч.
И даже, ако трябва кръв да лея – ...
Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите, ...
Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...
Що е по-силно от обич и омраза?
Тази неусетно покоряваща душата зараза.
Откъде се появи и няма ли жал,
че всяко кътче на ума ми е обладал?
Той е видение с дъх на шоколад, ...
Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа, ...