Poetry by contemporary authors
Графит съм на стената в този град 🇧🇬
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
Само цвят и светлина 🇧🇬
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска. ...
Утешително 🇧🇬
когато си отритнат, победен,
безмерно тъжен и разочарован
ти обич заслужаваш в твоя ден
Засрамен и изгубен, сам сред други, ...
Дойде на гости 🇧🇬
неочаквано
с почерпка,
посрещнах я,
нали е близка, ...
МЖ Хайку Прес каза: 3 🇧🇬
В Иркутск
Чайки свалили
разбилия се в сграда
руски самолет. ...
Есенна импресия 🇧🇬
по алеята в парка
пристъпват...
Толкова много са,
приличат ...
Вятърът 🇧🇬
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,
мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба, ...
И без червена точка за из път 🇧🇬
обич в забуксували следи.
Свикнала да тънеш в съпротива,
крий издъно своите беди.
Колко да е важно, че изтлява ...
Послание 🇧🇬
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...
Два атома 🇧🇬
Кръжахме, търсехме любов…
Два атома – душата ми е болна!
Изпратила към теб далечен зов.
И в междузвездните пространства сини ...
Оцелял 🇧🇬
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
Разжалване на лятото 🇧🇬
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...
Тогава ме познаваш 🇧🇬
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
Изпуснах го... небето да погаля 🇧🇬
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...
Сърцето ми е жица от волфрам 🇧🇬
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...
С главна роля в живота си. 🇧🇬
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
Обсесия 🇧🇬
аз търся следа; и някакъв знак
че ти си минавал от тук.
Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.
Превръща те във сянка; от онзи предишен живот. ...
Сцена от една морска буря 🇧🇬
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
Нашата писана 🇧🇬
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя, тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...
Научи се Мецана да прави добрини 🇧🇬
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата ...
Любов 🇧🇬
Макар че любовта не винаги завършва с щастлив
край.
Но уви винаги се появяват хора добри или лоши
в които се влюбваме. ...
Мъдростта на тихия сезон 🇧🇬
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
Преходът(Смъртта) 🇧🇬
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
Бял стих 🇧🇬
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...