Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...
Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна, ...
Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.
Виждам поети на всяка планета, ...
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...
На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...
(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...
Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...
Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...
Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...
Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...
Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...
В битката за почвата успяваме сами.
В калта сродихме се, на път за бъдещи победи.
Достигнали до слънцето не трябваше да заблестим,
защото в блясъка пейзажите загубиха.
Чакаме сега да овехтеем ...