Как живеем в мираж, че Великден е дата,
че е миг и в среднощ ще се случи...
Пак очакваме звън на далечна камбана,
та с "Воистину" свещ да запалим.
И след хиляди Петъци с тъжни разпятия ...
Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден
Така и тя нахлу в съзнанието ми
Сякаш остави само аромат
На нещо вредно но носещо наслада
Както вятъра разпилява косите в мрачен ден ...
Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи ...
До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...
Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти, ...
Когато осъзнах, че съществуваш,
когато Твойта святост ме изпълни,
светът различен тайнствено изплува,
душата ми превърна се във гълъб.
Камбанен звън се пръсна пред очите ...
Търкулнах се наивно в големия ти свят.
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра. ...
Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
Градът.
Потънал в мрак и в нощни светлини окъпан
незнайни тайни в тъмните си ъгли скътал.
Красив и грозен, тъжен или весел?
Не, наши чувства са това, тук е просто есен. ...
Плача те. Пия те. Страдам те.
Труден си. Любим си ми. Мой си.
Искам те. Имам те. Давам те.
Познавам те. Търся те. Кой си?!
Събуждаш се. Мислиш ме. Спиш. ...
Секундите деля на две,
но пак не идва следващия ден.
Заседнахме в борба за теб и мен,
а крехки сме като черупка на яйце.
Пропукват се стените на дома, ...
Ти не знаеш колко много съм те чакал аз
Ти не знаеш колко пъти бях на ръба
Ти не знаеш колко пъти страдах от самота
Ето че ти се появи
И живота ми спаси ...
Стиховете ми на тебе посвещавам,
правят те така красив деня,
в тях със тебе дълго, дълго разговарям
и когато спуска се нощта.
В тях е твоята усмивка, красотата, ...
Започни да раздаваш от светлите спомени,
украсявай платната си щедро с цветя.
От априлския сняг са безвреме оронени,
ароматът им люляков пръв отлетя.
Не тъгувай за слънчеви знойни обятия, ...
Нима не пиша вече за любов?
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга? ...
Лежа си в прегорелите треви,
току осилче съвестта ми бодне.
Уж мека е тревата, но уви!
А уж сме твари божи и свободни.
Разказват ми за детството сега, ...
Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.
По навик изгълтваш на две или три ...