Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Като него 🇧🇬

Искам днес да съм оня човек,
който помня от филмите неми,
който още в по-предния век
акцентира сегашни проблеми.
Който врътка земята с очи ...

valiordanov

Poetry

553 1 2

Откровение на Херо Мустафа 🇧🇬

Що да не си разигравам коня тука -
в колонията на Съединените щати?
Ако бях посланик на държава друга -
щяхте да ме изгоните, мятайки домати.
Още малко и щат наш ще станете, ...

hcs

Poetry » Humorous

683 1 1

Не е светът за луди и поети 🇧🇬

На Пепи
Стесни ли се светът ти от обида,
мълчанието е търговец лош.
Продава гняв – по крайчеца разбридан
и болка, що не чини пукнат грош. ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

670 2 5

In Omnia Paratus 🇧🇬

Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...

deja.la.muela

Poetry » Other

1.6K 1 2

Георги хубавец 🇧🇬

Георги ти си хубавец и
с тяло на боец.
Цял живот да си
щастлив. Само радост
да даряваш и момите ...

iliyanlalov

Poetry » Odes and poems

716

Ти. Луната. Си. 🇧🇬

Обичам те
Оттук до небесата
Повече отколкото
Вълкът - Луната.

Nightdreamer

Poetry » Love

615

Зелени очи 🇧🇬

Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя? ...

Лизата

Poetry » Love

829

Шепот 🇧🇬

Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...

едимах

Poetry » Free verse

880

Да те има 🇧🇬

Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...

empousa5

Poetry » Love

954 2

Опит за добро 🇧🇬

/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

691 3 12

Орисѝя 🇧🇬

Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...

diesto

Poetry » Love

655 3 1

Отговорност 🇧🇬

Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...

neligosheva1

Poetry » Philosophical, Civic

592

В съня ми 🇧🇬

В съня ми
Във съня ми запява китара,
във съня ми звучи песента,
твоят образ в нощта се разтваря
и изчезва далечна звезда. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

907 3

Продължим ли още с новата промяна 🇧🇬

Продължим ли още с новата промяна,
ще спра да се приготвям за море.
Ще го забравя…….. Неговата мама!
В леген ще плакна лятото нозе.
Продължим ли още с новата промяна, ...

Yuri

Poetry » Humorous

666 3 21

Единствен 🇧🇬

Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват, ...

Rumito_G

Poetry

1K 1

Люляк 🇧🇬

люляк пак цъфти
и с лъх пои и наднебесни
висоти

rhymefan

Poetry

872

Молитва към Твореца 🇧🇬

Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

1.4K 4 8

Mъгла тъгата сплита и разплита 🇧🇬

Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

627 3 5

Бялата котка 🇧🇬

Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън. ...

Безнадежден

Poetry

633

Чужда 🇧🇬

Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...

empousa5

Poetry » Love

706

Жажда за 🇧🇬

Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...

Соларе

Poetry

1K 2 5

Звезди 🇧🇬

Аз в звездите се заглеждам,
за очите твои ми напомнят те
и в душа появява се надежда,
че ще дойдеш пак, мое цвете!
Мечтите стигат до небето чак, ...

hcs

Poetry » Love

863

Пролетна радост 🇧🇬

Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...

zelenaradost

Poetry

557 1 2

Тотално различно 🇧🇬

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

ruba

Poetry » Other

1.3K 6 10

Възприятия 🇧🇬

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...

Самодива

Poetry

984 8 6

Щастие - съдба 🇧🇬

Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

1.3K 5 14

Реквием за лятото 🇧🇬

РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...

yotovava

Poetry » Love

596 6 8

Една любов 🇧🇬

Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...

ЦветелинаЖулева

Poetry » Love

1.1K 1

Tа нишан дано остане... 🇧🇬

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

610 5 9

Дъждовно щастие 🇧🇬

Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...

zelenaradost

Poetry

1.2K 4 13

Любов и тъгата 🇧🇬

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...

Mitvans

Poetry » Philosophical

1K 6 13

Непростим кръговрат 🇧🇬

Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...

gali

Poetry

623 1 1

В една усмихната утрин 🇧🇬

-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...

Скитницa

Poetry » Landscape, Other

866 3 13

Понякога душата ми мълчи 🇧🇬

Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...

angelmilev

Poetry » Love

1.1K 4 5

На мама 🇧🇬

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...

РадкаДимитрова

Poetry » Free verse

780 2 2

Предречено 🇧🇬

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...

anabel7

Poetry » Philosophical

1.4K 4 16

Непоправима оптимистка 🇧🇬

(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...

ДаниелаВиткова

Poetry

622 4

Човек да съм май поначало е грях 🇧🇬

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

daizy-crazy

Poetry » Other

805 6 6

Несбъдване 🇧🇬

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Адриана.Василева

Poetry » Love

1.1K 1

Скитник 🇧🇬

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...

diesto

Poetry » Love

729 3

Poetry by contemporary authors

Като него 🇧🇬

Откровение на Херо Мустафа 🇧🇬

Не е светът за луди и поети 🇧🇬

In Omnia Paratus 🇧🇬

Георги хубавец 🇧🇬

Ти. Луната. Си. 🇧🇬

Зелени очи 🇧🇬

Шепот 🇧🇬

Да те има 🇧🇬

Опит за добро 🇧🇬

Орисѝя 🇧🇬

Отговорност 🇧🇬

В съня ми 🇧🇬

Продължим ли още с новата промяна 🇧🇬

Единствен 🇧🇬

Люляк 🇧🇬

Молитва към Твореца 🇧🇬

Mъгла тъгата сплита и разплита 🇧🇬

Бялата котка 🇧🇬

Чужда 🇧🇬

Жажда за 🇧🇬

Звезди 🇧🇬

Пролетна радост 🇧🇬

Тотално различно 🇧🇬

Възприятия 🇧🇬

Щастие - съдба 🇧🇬

Реквием за лятото 🇧🇬

Една любов 🇧🇬

Tа нишан дано остане... 🇧🇬

Дъждовно щастие 🇧🇬

Любов и тъгата 🇧🇬

Непростим кръговрат 🇧🇬

В една усмихната утрин 🇧🇬

Понякога душата ми мълчи 🇧🇬

На мама 🇧🇬

Предречено 🇧🇬

Непоправима оптимистка 🇧🇬

Човек да съм май поначало е грях 🇧🇬

Несбъдване 🇧🇬

Скитник 🇧🇬

Queue