Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...
Що да не си разигравам коня тука -
в колонията на Съединените щати?
Ако бях посланик на държава друга -
щяхте да ме изгоните, мятайки домати.
Още малко и щат наш ще станете, ...
Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...
Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя? ...
Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...
/Таня Г. Денева и Таня Мезева/
"Кажи ми, днес направи ли добро?
Едно дърво в земята засади ли?
Изграждал ли си някога гнездо?
Животно в безизходица спаси ли? ...
Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...
Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...
Продължим ли още с новата промяна,
ще спра да се приготвям за море.
Ще го забравя…….. Неговата мама!
В леген ще плакна лятото нозе.
Продължим ли още с новата промяна, ...
Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън. ...
Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...
Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...
Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...
Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...
Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...
Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...
Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...
Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...