Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...
"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст
Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук. ...
Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам ...
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...
Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност ...
Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...
Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...
Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан, ...
Събирам в шепа твоите сълзи.
Очите ти целувам навлажнени.
Нежно галя твоите коси!
Докосвам те! Щастлив съм, че си с мене!
В един живот една е любовта! ...
Съботно обичам да се излежавам -
да пия кафето си с часове,
НИКОЙ ДА НЕ МЕ ЗАКАЧА
и "НЕЕЕ", сутрин не ми се яде!!!!!
Косата ми не е вечно на букли, ...
Една цигулка стържеше в нощта:
Съседът ми се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...
Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...
В тленно тяло изгарях от пламъци.
Адски огън, безброй грехове.
Там в пустинята вдигах си замъци,
с пясък бързо градих светове.
Не заспивах, танцувах със страстите. ...
Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга! ...
Една история, далечен спомен,
една тъга при мене долетя,
една така далечна лунна песен,
която във сърцето ми се спря.
Една история безкрайна, вечна, ...
Бъди ми враг – "приятели" не искам,
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...