Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...
Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...
Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...
Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...
Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...
В битката за почвата успяваме сами.
В калта сродихме се, на път за бъдещи победи.
Достигнали до слънцето не трябваше да заблестим,
защото в блясъка пейзажите загубиха.
Чакаме сега да овехтеем ...
Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата. ...
Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...
Няма, не съществува съвременна война с мисия
благородна, щом тя причинява смърт на невинни
хора и грозна разруха, щом без бащи или без майки
остават хиляди деца сираци, само и само да сбъднат
войнолюбците алчните си за власт и пари мераци. ...
Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...
На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа ...
Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...
Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли.
Не се родиха свестни дипломати. ...
Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...
Спрях да помня какво ме усмихва,
промени се вкусът на стиха.
Стъпките неизбежно затихват
не прошепвам "Поспри!" на мига.
Островърхи луни се смениха ...
Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...
Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...