Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Последната октава 🇧🇬

Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...

jenyivanova

Poetry » Love, Erotic

1.5K 7 29

Вместо с две ръце 🇧🇬

С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...

линасветлана

Poetry » Other

847 3 14

... дано дете я гъделичка... 🇧🇬

Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...

Patrizzia

Poetry » Other

577 2 6

Отвъд думите 🇧🇬

Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...

ninasar

Poetry » Other

641 3 11

Откровение на Зеленски 🇧🇬

"Янки, от тая каша ме спасете,
че от Путин много ме е страх.
Какво още чакате, не спете...
само ти ми остана, бял прах!"

hcs

Poetry » Humorous

752 2

Обичал ли си 🇧🇬

Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...

valcanyon

Poetry » Love

611 2 3

Десетата девица 🇧🇬

И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен ...

щураче

Poetry

1.2K 6 14

Малките хора 🇧🇬

Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...

gali

Poetry

690 2

Бяло ли е черното? 🇧🇬

Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...

Елиза13

Poetry

678 4

И няма смърт, и ад, и анатема 🇧🇬

И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

451 3

Небесата 🇧🇬

адът
на
Земята
дебне
неминуем — ...

rhymefan

Poetry

409

Зодия Телец 🇧🇬

Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...

ДаниелаВиткова

Poetry

906 3 8

За войната на Путин - метафорично 🇧🇬

Огледа се в жената на съседа:
Чаровница, с характер мил и благ.
Мъжът й беше, учено “говедо”!
Веднага стана с него кръвен враг!
Започна денонощно да го дебне, ...

Yuri

Poetry

658 3 5

По „O tempora,o mores“ - Цицерон 🇧🇬

По „O tempora,o mores“ - („О, времена, о, нрави“) - Цицерон
О, времена, о
нрави! - Всеки нещо,
за да блесне, прави!...

rhymefan

Poetry

389

Избира 🇧🇬

своя мироглед
човек избира сам — за
да върви напред
...........................................
друга редакция: ...

rhymefan

Poetry

404

Сеитба... 🇧🇬

Както пролетното цвете -
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...

Fontaine

Poetry » Landscape, Other

1.3K

Сам 🇧🇬

Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...

Ivita_Mirianova

Poetry

803 6 9

Песен за любовта с добри приятели 🇧🇬

Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...

thedac

Poetry

456

Молитва за децата ни 🇧🇬

Горчиво плаче моята душа.
Защо в съня сълзите си прегръщам?
Отдадена изцяло на деня
молитвата си в приказка превръщам.
Пренасям се във слънчева страна, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children, Philosophical

895 2 8

За фотосинтезите 🇧🇬

В битката за почвата успяваме сами.
В калта сродихме се, на път за бъдещи победи.
Достигнали до слънцето не трябваше да заблестим,
защото в блясъка пейзажите загубиха.
Чакаме сега да овехтеем ...

Bubububata

Poetry » Love

856 2 2

Мисли 🇧🇬

Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци ...

Bonov

Poetry

1K 3

Мистичен полет 🇧🇬

Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата. ...

vega666

Poetry

670 9 7

Долита синият вечерен час 🇧🇬

Долита синият вечерен час,
небето за Луната се разстила,
щурец побъркан свири сладкоглас,
а славеят омайва свойта мила,
че любовта магична дава сила, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Strict forms

592 1 7

Бъдеще без войни да градим 🇧🇬

Няма, не съществува съвременна война с мисия
благородна, щом тя причинява смърт на невинни
хора и грозна разруха, щом без бащи или без майки
остават хиляди деца сираци, само и само да сбъднат
войнолюбците алчните си за власт и пари мераци. ...

Rimoza

Poetry » Civic

926

Ето туй е животът ни – полет нетраен 🇧🇬

Паяжинка съм аз и ветрецът ме носи
кой го знае как мога, но ето – летя!
В щърков сняг се боричкат врабчетата боси.
Вишнев цвят и снежинки, бял скреж и цветя.
И сияят тъй ярко по мене дъгите, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

651 7

Измислен и набеден 🇧🇬

Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...

едимах

Poetry » Free verse

810

Мой роден Лом 🇧🇬

На брега на река пълноводна
Лом бил създаден преди векове.
Хора смели, с воля свободна
издигнали тук домове.
И още историята древна разказва ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Civic

763

Безсмъртие (на онези, които сме изгубили) 🇧🇬

На този свят е всичко суета
Накрая си отиваш, както си дошъл- със нищо
И просто ще изчезнеш във пръстта
от която си създаден и орисан
Бог вложил е във теб душа ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

1.6K 3 10

Градът 🇧🇬

Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...

dansyto

Poetry

728 1 4

Безвремие 🇧🇬

Дъждът превърна се във време
а времето във дъжд
почука на прозореца залостен
гальовно стече се към стария перваз
По пътя си прости се със мечтите ...

Соларе

Poetry

1K 5 11

Болката 🇧🇬

Болката
Понякога боли и самотата!
Засяда в гърлото и там стои!
И болката отива във душата.
А тя не спира! Винаги боли! ...

gogata622

Poetry » Love

786 2 2

Изкуство 🇧🇬

Ти си
Изкуството!
А аз
Обожавам изкуството!

Nightdreamer

Poetry » Love

761

Когато 🇧🇬

И когато нощта вън се спуска,
и угасва безкрайният ден,
планините потъват в мъглите
и звездите са само със мен.
И сърцето ми плаче смутено, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1K

Все 🇧🇬

Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли.
Не се родиха свестни дипломати. ...

valiordanov

Poetry

632 1 1

Тишина 🇧🇬

Колко тих е светът...
Няма грижи и няма умора.
Сякаш някъде в дългия път
има знак "Забранено за хора"
Колко тих е светът. ...

Жабокът

Poetry

648 3 9

Бих... 🇧🇬

Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...

Иржи

Poetry » Odes and poems, Other

941 3 15

Има дни 🇧🇬

Спрях да помня какво ме усмихва,
промени се вкусът на стиха.
Стъпките неизбежно затихват
не прошепвам "Поспри!" на мига.
Островърхи луни се смениха ...

svetlitschka

Poetry

789 9

Аферим 🇧🇬

Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...

kasius

Poetry » Philosophical, Civic, Other

1.1K 1

Направи си сам 🇧🇬

Във този малък град,
на тази малка уличка,
в тази малка къща
се случи чудото на
голямата ни любов, ...

TeodoraAndreev

Poetry

842

От болна на здрава глава 🇧🇬

Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

1K 8 13

Poetry by contemporary authors

Последната октава 🇧🇬

Вместо с две ръце 🇧🇬

... дано дете я гъделичка... 🇧🇬

Отвъд думите 🇧🇬

Откровение на Зеленски 🇧🇬

Обичал ли си 🇧🇬

Десетата девица 🇧🇬

Малките хора 🇧🇬

Бяло ли е черното? 🇧🇬

И няма смърт, и ад, и анатема 🇧🇬

Небесата 🇧🇬

Зодия Телец 🇧🇬

За войната на Путин - метафорично 🇧🇬

По „O tempora,o mores“ - Цицерон 🇧🇬

Избира 🇧🇬

Сеитба... 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Песен за любовта с добри приятели 🇧🇬

Молитва за децата ни 🇧🇬

За фотосинтезите 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Мистичен полет 🇧🇬

Долита синият вечерен час 🇧🇬

Бъдеще без войни да градим 🇧🇬

Ето туй е животът ни – полет нетраен 🇧🇬

Измислен и набеден 🇧🇬

Мой роден Лом 🇧🇬

Безсмъртие (на онези, които сме изгубили) 🇧🇬

Градът 🇧🇬

Безвремие 🇧🇬

Болката 🇧🇬

Изкуство 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Все 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Бих... 🇧🇬

Има дни 🇧🇬

Аферим 🇧🇬

Направи си сам 🇧🇬

От болна на здрава глава 🇧🇬

Queue