Poetry by contemporary authors
Лято 🇧🇬
Лятото е като птица.
Идва и отлита.
През лятото ваканция голяма.
Пътуваш забавляваш се и си почиваш. ...
Маратонки 🇧🇬
а не семки и бонбонки.
Ала мама ме отсече:
,,Хич и не мисли,човече!"
Аз при татко се завтекох, ...
Минало незабравимо 🇧🇬
айн, цу цвайн, цу дрън!
Мачкахме германци,
френци, мексиканци.
Без хвалба превзета ...
Ах, тези очи! 🇧🇬
във тях аз откривам
от радост искри.
Във тебе се свивам
и двама мълчим. ...
Обичам те безкрайно 🇧🇬
и пада вечерта.
Със тебе разговарям,
красива е нощта!
В такава лунна вечер ...
Бабини настроения 🇧🇬
чувам тъничкото ти гласче и
едно усмихнато човече влиза в моето сърце.
С русите косички златни и кафявите очи
ето го уверено крачи със усмивка на лице. ...
Августовска рапсодия 🇧🇬
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак. ...
Ще бъдеш спомен 🇧🇬
Усмихнат
Красив
Желаещ
Копнеещ ...
Мълчание 🇧🇬
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.
Но сега замълчах. ...
Точка 🇧🇬
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
На детството образа свиден 🇧🇬
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...
Най-вълшебните обувки 🇧🇬
Всички мислят, че съм малка
и ми викат дребосъче,
татко даже прекалява
с "мъничкото ми фъстъче" ...
Стръмният друм 🇧🇬
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана ...
Времето минава 🇧🇬
а понякога и плавно
а после бяга, като изтървано,
времето е коварно
не е морално, ...
Накъде отиваме двамина 🇧🇬
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем. ...
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...
Мандало и мандат 🇧🇬
но не умението за игра.
С пръст в устата си оставаш
понякога и с четири аса.
Обратното е също вярно - ...
Не се плаши 🇧🇬
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...
Пътник в горещници 🇧🇬
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...
За твоята душа в съдбовни длани 🇧🇬
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...
Грешна е земята, грешна! 🇧🇬
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...