Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...
Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...
Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...
Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...
Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...
Осем години те носим в сърцата.
Осем години част си от нас.
Пламък си свише, що пали делата
и пътя ни сочи като компас.
В мислите ти си ни, рожбичко, мила, ...
Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...
Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
В душата ми е светло и тихо
спокойствие блажено ромоли
Словата се изнизаха на пръсти
а аз се влюбих, както никога преди…
Забравих, отдавна не съм млада, ...
Полазени от първите лъчи на утрото, проблясват капките роса.
След оня миг на непрогледната тъма, на изгрева на кладата,
в ефирно розова жарава удавена размива се нощта,
настъпва кръговратно прероден денят.
Изгаря безпристрастно слънцето следите на греха, ...
Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...
Ти, мое лято с пухкави вълни
със сламено бомбе и изгрев златен,
закачам се за дългите ти дни
и ще направя пясъчни палати.
Пареото си синьо ще ти дам ...
Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини, ...
I know it - there in the night
She always will waits for me;
When comes the final gloomy light
And happens what is meant to be.
Stars, so many and so bright - ...