You are home. You are life.
You are pure divine emotion.
You’re my North, you are my light.
You are wisdom and devotion.
You are care, you are strength. ...
На плажа ти и аз, напред– морето,
навлякло с водорасли камуфлаж.
Протегнало се към небитието,
превзема чувствата на абордаж.
Люлее любовта в прегръдки сини, ...
Dark circle of grief and despair
I see in the every new hope;
A future nostalgy haunts the air,
And the words lace up the throat like a rope.
The moon is in me deep inside, ...
ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят. ...
Не бях гласувал близо четвърт век.
И днес, реших да пусна бюлетина.
Облякох жълта риза с бял елек,
и с шорти - от естествена коприна
се втурнах към училището пръв. ...
Спря ме веднъж любовта и ми каза:
"Обичай, раздавай, пилей!
Отвори си сърцето, там за да вляза...
в огън, в жарава живей!"
Спря ме веднъж радостта и ми каза: ...
Мечтая днес за свободата,
не с тежки окови, а за душата,
онази с дълбоките въздишки,
поемаш въздух и всичко ти гори.
И си всеки и си никой и мъничко боли, ...
Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...
Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки. ...
Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...
Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
А аз те чаках, мое Лято,
сред толкова дългите зими.
Сезоните трудно се сменят в душата,
ела. мое Лято, ела, съживи ме,
прати пролетта да разпъпи цветята ...
Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...
Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
/to my sorrow/
'' - Come here, sit upon the ground
And hear this'', she says to me;
'' - There's nobody else around -
Just us, and that's the only way to be.'' ...
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини ...
Обичам те, макар думите да не изричам
и действията ми да не показват още,
и въпреки, че дълго го отричах,
и раздавах обичта си с шепи другаде,
ти за мен си най-ценното съкровище. ...
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...
Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...