Обичам аз да ходим на море,
но не за да показвам кълки голи.
Учуден си? Защо – ще разбереш,
човече ти, и без да си ме молил.
Стоях до късна доба снощи аз ...
Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери. ...
Моля те, Господи, веднага войната спри,
ти можеш, неразумните хора вразуми.
Покажи им, че не това е пътя им на земята,
мирът е много важен за хората, не войната.
Защо бе, хора, не чувате на Бог словата, ...
По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...
Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри. С римувани слова над редове, разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния... ...
Напират сълзи онемели,
че не стана както се бяхме разбрали.
Вече в различни посоки поели
и дали ще се видим отново - едва ли.
Но знай, че където и да бъдеш ...
За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...
Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.
Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.
Когато една жена е в страшна неизбежност,
нейното тяло става за продан още в този час.
Какво остава от такава оголена, слаба жена? ...
"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...
Прозираше слънцето зад старата гора
и сякаш ни подканваше подкупно,
да се събудим, вече започва деня,
и трябва малко, да се потрудим.
Решихме риба да си уловим, ...
Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...
До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...
Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова, ...
Този мъж знаеше как да целува.
С устни и дъх... или само с очи.
Докосва и падаш сякаш от кула,
а той на ръба с ръка те държи...
... толкова топла, че пламък се ражда, ...
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...
Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...
Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам… ...
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
Пролет в душата, пролетно слънце
и красотата в очите ми грее,
пролетно светят навън цветове,
пролетно смее се синьо небе!
Нещо забравено, нещо във мене ...