Poetry by contemporary authors
До колено 🇧🇬
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
Дали защото много съм обичала 🇧🇬
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
Нощем 🇧🇬
открила ме самотна и тиха
в кървящата далечна есен.
Ти си до мене - и твоите устни
ме галят с морския бриз, ...
Есенен анонс 🇧🇬
отрадно слънчице снове,
главиците си натежали
не вдигат както лятос те.
Грижливо кътат семенцата ...
Pазковниче 🇧🇬
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
Лятна броня 🇧🇬
и звуци по вълните си растат,
и лятото сред тях се изгрява лесно,
макар че вече, вече е на път.
Минутите – строени колесници ...
Не бива да изстива 🇧🇬
България е диагноза.
България е красота.
България е вид наркоза.
България е земен рай. ...
Политическа надежда 🇧🇬
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...
Само прах остава 🇧🇬
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...
The Garden
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
Монолог 🇧🇬
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...