Poetry by contemporary authors
Новият век 🇧🇬
Пораснах с още някой ден
И уж съм вече зрял човек
Пък се държа, като незрял гамен.
Уж трябва, като зрял човек ...
Когато си отидеш ... 🇧🇬
сълзите ми
навярно ще са топли
и някак тихи,
уморени от беззвучие. ...
Избраният 🇧🇬
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда ...
Блян 🇧🇬
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...
Трепетен миг 🇧🇬
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка, ...
Животът ме разбра 🇧🇬
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
Paradigm for Aberration X.VII.2019
"No. Sooner or later everybody are going to die."
"But why is all this?! I hurt no one, never!"
"Yes. And people like you are going to suffer, no matter how hard they will try."
Light. Words. A distant murmur of forgotten wraith. ...
Перца за капела 🇧🇬
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
Чудеса 🇧🇬
те се случват навсякъде, просто ги виж.
Отвори си очите за букета от рози,
събуди се, човече, буден си, а пък спиш.
Всяка глътка от въздух е ново начало, ...
Издишан въздух 🇧🇬
Поспирам се. И утре ще е ден.
Бездомни стъпки. Ключ под изтривалка.
Ако се върна, ще е раздвоен.
Забързан делник. Дърпам двата края. ...
Зигзагообразно 🇧🇬
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
За това, че ме накара да чакам 🇧🇬
със сто целувки свежи аз.
Безкрайна нежност ще познаеш -
ще те накажа пак, да знаеш.
С усмивка ти ще се покаеш, ...
Богатство 🇧🇬
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.
С дъха си зачестено ще те галя, ...
Навярно дяволът 🇧🇬
Навярно дяволът ме е целунал
и затова не ми върви във любовта.
Дали коварно той се е преструвал,
или е търсил път към мене на шега. ...
Закъсня 🇧🇬
В мокри клони сумтя пред театъра,
неспособен глава да сведе.
По площада да ме преведе
се погрижи и пръски разнесе. ...
Мързелан 🇧🇬
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички, ...
Тази нощ 🇧🇬
Прегръщам те, в лицето ти се взирам
Не искам да заспя, а и не мога
Искам да те имам все такъв
Прекрасен, мой любим ...
Свят 🇧🇬
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...