Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

„Жива Библиотека“ във Велико Търново 🇧🇬

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...

thedac

Poetry

812 1

Черен печат - 2 🇧🇬

Няколко бягства… с ненужни мъже!
Такъв е животът: Игра на въже!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и със мъж - будала!
Още го помня сред зимния ден: ...

Yuri

Poetry » Humorous

914 3 5

Ден, от обич прероден 🇧🇬

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love, Landscape

2.3K 6 26

Добро утро! 🇧🇬

От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...

palenka

Poetry » Landscape, Civic

1.3K 8 20

Черен печат 🇧🇬

Няколко бягства… с ненужни жени!
Майтап е животът. Тъжен! Уви!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и с прекрасна жена!
Още я помня сред зимния ден: ...

Yuri

Poetry

965 6 6

Ненужен 🇧🇬

Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...

Лютиче

Poetry

724 1

С нови криле 🇧🇬

Моите криле отново ще израснат,
душата ми помни как се лети.
Точно в нея от раните пораствах,
ала тя запомни и колко боли.
Белезите спомени навяват ...

gali

Poetry

896

7мочисленик 🇧🇬

Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...

Georgion

Poetry » Other

836

Частици 🇧🇬

Като частици в микромира
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...

Огнян_Железов

Poetry

1.2K

Пейо Яворов 🇧🇬

Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

1.3K 2

Надбягване с времето 🇧🇬

Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...

АниИванова-стихове

Poetry

821 1 3

Две надежди и една наум 🇧🇬

Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Landscape, Philosophical

1.9K 7 18

Не знам как да ти го кажа 🇧🇬

Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...

lion_07

Poetry » Love

2.4K 2

Към душата си 🇧🇬

Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...

natalie1987

Poetry » Love

1K

Ловът 🇧🇬

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...

Nevium

Poetry » Landscape, Other

1.3K 3 4

Под повърхността 🇧🇬

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...

Елиза13

Poetry

723 2 6

Пренастройване 🇧🇬

Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...

svetlitschka

Poetry » Love

1K 1 12

За миналото, няма да плача! 🇧🇬

За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...

M1234567891

Poetry » Love

952 5 11

В мене сгушено е вечно лято 🇧🇬

Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...

ninasar

Poetry » Landscape, Other

1.5K 4 21

Валеше тихо 🇧🇬

Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.6K 4

Тиха нощ 🇧🇬

Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...

Жабокът

Poetry

1K 4 16

Новата 🇧🇬

Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...

Лютиче

Poetry

957

В душите ни е непобедимо лято 🇧🇬

Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...

ditadita

Poetry » Love, Other

2K 4 14

Ах, защо ли се ожених! 🇧🇬

Ах, защо ли се ожених!
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...

yanko88

Poetry » Humorous, Philosophical, Other

2.2K 1

Властта 🇧🇬

Властта е страшен опиат,
а хората са наркомани.
Готови са за тоя свят
да си нанасят даже рани.
Тя тегли, дърпа ги напред, ...

Eleya

Poetry » Civic

1.3K 1 2

Да мре! 🇧🇬

Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

1.8K 2 2

Безполово, безродно, но човек 🇧🇬

Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...

Patrizzia

Poetry » Civic

1.3K 4 4

Зима 🇧🇬

Скок - подскок сиво зайче!
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.

goblenka

Poetry » For children

1.4K 2 7

Нощ над Чипровци 🇧🇬

Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...

gogata622

Poetry » Landscape

1.5K 1 4

Сляп беглец (с нови очи) 🇧🇬

С потоци от пороци потъвам в град словесен.
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така вял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...

БългарияСвободна

Poetry

1.4K 1 1

Сърцето ми от топлината бие 🇧🇬

Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...

dansyto

Poetry

1.4K 6 16

За живите добро дали остана 🇧🇬

Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Philosophical, Other

1.5K 7 10

Христо Смирненски 🇧🇬

Христо Смирненски
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца! ...

valcanyon

Poetry » Humorous, Philosophical

1.7K 2

Щастие 🇧🇬

Когато някой, някъде се влюби в нещо
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...

hari36

Poetry » Philosophical

1.6K 4

Есен 🇧🇬

Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...

hari36

Poetry » Landscape

1K

Тази песен 🇧🇬

Поезия като проза
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. ...

RumyanaShtereva

Poetry

1.5K 1 4

Клада 🇧🇬

Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се..
С викове и рев до Бога,
с неистови молби, сълзи
за пет минути изгоряха в клада ...

Соларе

Poetry

2K 1 10

Непосветено 🇧🇬

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

1K 4 8

Към себе си 🇧🇬

Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...

Лютиче

Poetry

724 2

На зимата в дълбокото 🇧🇬

Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...

M1234567891

Poetry

2K 9 29

Poetry by contemporary authors

„Жива Библиотека“ във Велико Търново 🇧🇬

Черен печат - 2 🇧🇬

Ден, от обич прероден 🇧🇬

Добро утро! 🇧🇬

Черен печат 🇧🇬

Ненужен 🇧🇬

С нови криле 🇧🇬

7мочисленик 🇧🇬

Частици 🇧🇬

Пейо Яворов 🇧🇬

Надбягване с времето 🇧🇬

Две надежди и една наум 🇧🇬

Не знам как да ти го кажа 🇧🇬

Към душата си 🇧🇬

Ловът 🇧🇬

Под повърхността 🇧🇬

Пренастройване 🇧🇬

За миналото, няма да плача! 🇧🇬

В мене сгушено е вечно лято 🇧🇬

Валеше тихо 🇧🇬

Тиха нощ 🇧🇬

Новата 🇧🇬

В душите ни е непобедимо лято 🇧🇬

Ах, защо ли се ожених! 🇧🇬

Властта 🇧🇬

Да мре! 🇧🇬

Безполово, безродно, но човек 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Нощ над Чипровци 🇧🇬

Сляп беглец (с нови очи) 🇧🇬

Сърцето ми от топлината бие 🇧🇬

За живите добро дали остана 🇧🇬

Христо Смирненски 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Тази песен 🇧🇬

Клада 🇧🇬

Непосветено 🇧🇬

Към себе си 🇧🇬

На зимата в дълбокото 🇧🇬

Queue