Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
Не ме е страх да съм сама.
Не ме е страх да се будя без теб в ноща.
Не ме е страх ти отново да си тръгнеш.
Не ме е страх отново да чуя Не те обичам.
Не ме е страх да чуя отново Сбогом. ...
Вървя сама през есенна гора
в краката ми проплаква листалака,
и сякаш съм на края на света,
а днес завършвам нещо на земята!
А то дошла е просто есента, ...
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора, ...
Първи въпрос: На колко години си?
По това преценяват капацитета ти.
Какво можеш, какво не можеш, какъв характер си изградил.
А какво ще кажат, ако си на нула и току-що си се родил?
Да си нулагодишен хич не е лесно. ...
Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...
Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...
Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...