Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...
Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен ...
Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...
Със страх от вендета на трите момета,
не стъпвах самичък на плаж.
От Санта Марина, не ходех в Градина.
Шампанското стана мираж!
Бях мил със жената, дори и с родата. ...
Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...
Все ме питат какво още чакам.
Все ме питат какво още търся.
Все ме питат и все ме оплакват,
че с мъжете любов не завързвам.
Нека аз да попитам сега. ...
Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа. ...
В мъгли забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
Мальовица - върхът и днес изправя
снага си насред Рила... с поглед твърд.
Легенда най-отдавнашна споделя, ...
Разреждам си ракията със лед,
че някой гей го мъчи страшна злоба.
Ще взема да се гръмна на обед,
от приказки към моята особа.
Или пък - ще започна нов роман, ...
Обичаме водата, но защо децата в нас се плашат от шума ѝ?
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...
Въпрос на вкус
Ягодата е по-сладка от плътта изгнила
И какво от това? Лешоядът иска мърша
Храня мозъка си със захар и ванилия
А той от отвращение даже не преглъща ...
Дълго живях във окови омразни,
дълго преглъщах измените мазни,
дълго потъпквах за обич честта си,
дълго отдавах на страсти ума си...
Друга съм вече. О, как ми омръзна!!!... ...
Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас ...
Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.
Приемам Аз от дясно, ...
Четирима сме върху четирите колела на "Вена",
в туй нощно пътуване
с Музика -
вглъбено-вслушани, притаени.
Ни път различим отвън е, ни пътни знаци. ...
Пингвините на дните се поклащат.
Светът е само тъмен стон.
И ЕсЕмЕс, че някого изпращат
в студено място без подслон.
Потрепва тихият конец в безкрая, ...
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
И пак си спомнихме за него
в деня, в който бе роден
и пътят му орисал неговото дело
и смисъла му на живот, с който бе дарен.
Какво е Левски, знаме, път, идея ...
Както преди
И всичко ще бъде както преди,
и ще се върнат усмивките по лицата ни, същите.
А чувствата, оставили незаличими следи,
още топлят, където са се срещали пръстите. ...
I wish I had the strength tonight
To rise my sword against the voice
Which crawls beside the edge of light -
I wish to had for once some choice.
Below my feet I see abyss, ...