Под полярното небе тъгува моето сърце. За отминалите дни и спомените добри.
Затова как угасна моето сърце, но спря да кърви, ледено е вече разбери. Не му липсваш ти.
Ала липсва ми и това, че загубих си нейде там приказката добра. Римата вече не върви и тези думи ох, братко, сестро от тях боли.
Да фо ...
О, Джъмбо!
Три дена майките любими и техните роднини вълнения имат!
Във форуми и групи, трепетно повтарят въпроса велик,
ще затваря ли Джъмбо, даже и за миг!?
Депресии страшни! ...
Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,
подредят по ръст, поръсят със похвали.
Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес
зад думите - дали са същите, от мен избрани.
Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях ...
Ела до мен, любима.
Пристъпи с отворено сърце.
Независимо дали във него болка има, ти ще бъдеш в моето поне.
Не казвай нищо, просто замълчи.
Думите излишни са сега. ...
Надежда за пролет
И днес ще вали цял ден изглежда,
но идва облечена в сняг пролетта.
Дай ѝ усмивка и малко надежда,
да превърне в обич леда любовта. ...
Възход, падение. Нагоре и надолу,
напред две стъпки правим, а назад, по три.
За всеки ангелът - пазителят се моли,
на майчин праг свещица, в тъмното гори.
И осветява ни житейската пътека – ...
Почувства ли се силен за деня,
когато и заби шамар в лицето
и текна кръв от вишневата и уста,
която тя избърса от пердето?
Усещаш ли благо господство ...
Защо изцапах този лист?
Комай си нямам работа да върша?
За да се носи из ефира лошият ми стих,
преди финално пак да се превърна в мърша?
В огледалото се взирам с наслаждение. ...
Откакто те нямам, завивам се с думи,
заравям се в шума и свити стъбла.
Откакто изгубих неспирните глуми,
притихнала роня сълзички тъга.
Опасно привиквам да галя водата, ...
По разпилени след безсъние коси
се плъзга като утро споменът.
Светът съвсем до точица се сви,
че стаята е жадна като стомна
с пълзящ през пукнатото разлив. ...
Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо небето – от мъка се ронят звездите.
С отънели каишки в сандали сълзата остава. ...
Тази пролет е с поглед на зима.
В чаша чай си събирам мечтите.
Топли глътки и бавно отпивам,
копнежа слънчев, останал в очите.
Тази пролет помръкна без птички, ...
И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
Мойта Душа е море плахо и тихо,
в забрава отхвърлено - без брегове,
за всекиго то е бурно и лихо -
навсякъде среща се то с врагове...
Ничие корабче в него не плува, ...
Къде живеят залезите нощем,
не вярвам, че умират – няма как!
То, Слънцето в обятията мощни
прибира ги до себе си ... и знам,
че има цяла залезна витрина ...
Дотегна ми от този свят!
Не искам да продължавам да живея
в това общество изгубило своя цвят,
в което само ако съм зла ще оцелея.
Там, където всеки живее сам за него, ...
Пляс! Здраво зашлеви ме Пешев.
Пляс! Че от Пешева шамар отнесъл.
Пляс! На нея сина им пък бой наненсъл.
Пляс! Фактически защото дъщеря ми го пребила.
Пляс! Пляс! Защо, защо? Не знам ... ...