Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Луната утринна пак грее,
денят пристъпва в тишина...
Искрица още в мене тлее,
тешà се с приказка една... ...
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само, ...
В първия ден избухва силна светлина
и кълбото огнено в плен се залюлява
на облаци от дим и стълб от топлина.
Вълшебството чудно там се сътворява.
Ден втори и навред е необятната шир ...
Избор
Добър ден, здравей моя мила Самота,
отдавна дойде при мен,ти ме избра.
Отново идваш а после си отиваш сама,
довеждаш при мен и твоята сестра Тъга. ...
Толкова много любов в сърцето си носиш.
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал, ...
Послушай ме! И укроти гнева си!
Били сме вълци някога, дете.
И воят, над гората що се носи,
е глас от наш далечен братовчед.
Преди години всеки е убивал ...
Да изживея този град по собствен начин,
да го погледна като влюбен, като странник,
да го пребродя като път на щастието,
да го почувствам като светъл празник.
Да мога да се будя, да заспивам ...
За Момчетата от групата
Свиря и съм на път да ти призная,
че минавам на директно оспорване.
Не съм на тон под пряк контрол,
но си меря и натеглям жиците. /2/ ...
И давал Си ми щедро, с двете шепи,
картини думи, а главата – луда.
Окатият го мразят всички слепи.
Как на слепец се обрисува чудо?
Перата ми окапаха, изгниха, ...
Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи, ...
Ти знаеш ли, какво ми разказа луната?
Как вечер тихо с поглед ни следи!
И тайно от звездите...в самотата,
само за любовта ни,как блести!
Положила поглед, тя върху земята, ...
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
Още в ранни утринни зори,
с бодри стъпки уверено върви,
една жена с коси посребрени,
но с ведри, ласкави очи, засмени.
И щом пристъпи училищния праг, ...