Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...
Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...
Щом в живота ми се появи,
помислих те за своето спасение.
Но любовта бойкот ми обяви,
превърнала те във мое разрушение.
Ти бе единствен мой приятел, ...
Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.
Денят расте, душата намалява. ...
Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...
Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...
Купчина дрехи, хвърлени на пода,
цигари - недопушени изобщо,
една душа, която е за продан
и няколко на екс изпити нощи.
Да бе любов, май щеше да си струват - ...
Вечер в Страната на спомените...
Във Времето на Пролетния вятър
на младостта ти в дръзкия сезон –
„на попрището жизнено в средата“*
се спусках аз по стръмния наклон... ...
Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...
Години наред ни хранят с илюзии,
с обещания, с думи, със хоризонт.
Гощават ни щедро с призрачни порции,
а все сме държава в ремонт...
По-точно, във преход, ще кажат педантите, ...
/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Ти, мой наречен, злато и бисери!
Афанасий Фет, "Свещи в два реда"
Птица е хищна галерата, виснала
сякаш над бездна зловеща. ...
И ето, минаха години, много.
И дали не бяха, малко повече от десет?
Прецъфтяха и съседските смокини,
притиснати от есента, като с корсет.
Видяхме сняг, през отминалите зими. ...
И какво като обичам шоколад с лимон,
а ненавиждам банички с боза?!
Кой каза, че трябва да живеем по шаблон,
а обратно - да отговарям пред света?!
И кафето ледено го пия, ...
Тъй както си дошъл без нищо – гол,
такъв и втора дата те намира.
Прокиснал е вкусът на хляб и сол
от ви́но. Вятърът е топла диря.
От дирята откраднах щипка прах ...
Народе български стани, от илюзиите се събуди,
съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
на лъжекумирите лъжеправдата завинаги победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти. ...
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
Когато се изгубя някъде из есента,
в‘ вихрушка от листа и цветни багри
и зъзна някъде с чадър от листопад,
очаквам с трепет топлите ти длани.
Когато слънцето зад облаци се скрие, ...
Обичам - когато - ромското лято
си тръгва - с дебели слани.
Тогава ноември - напомня декември -
със сняг, студове и мъгли.
Тогава - излизам на двора по риза, ...
Само тя знае всичките ни любови,
и през нея са минали толкова спомени...
Само тя знае, на какво сме готови
даже до смърт, от всичко друго умОрени...
А е скромна! Не иска бижута, обувки ...