Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте. ...
Всяка бръчка по -млада те прави.
Виж се колко си хубава само!
Аз на целия свят ще се хваля
че съм твоето копие, мамо!
Във дома ти ще вляза на пръсти, ...
Самотата впива острите нокти
и пише своята симфония
във сърцето- не е само мускул
както пише във учебниците по анатомия.
Ти и аз отново заедно е химера ...
Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...
И наблюдавам пак. Ще бъда тих.
Но вътрешно не ще съм мълчалив.
Под пръстите ти нежни лек молив
явява вдъхновено щрих след щрих.
С душата си таланта ти открих ...
Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя, ...
Ветровете ме изваяха от камък.
Завинаги длъжница им останах, искам
или не.
Те разпалиха във мене пламък...
Щом задухат,кой ли би опитал да ги спре? ...
На Юри, Дени и...:)
Кой луд, е кой побъркан,кой отнесен
и кой на луд се прави, много лукаво.
Да вземем да се преброим, наесен -
в индианска нишка - право към Карлуково. ...
Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...
Скитам се като самотница в нощта,
тръгнала към неизвестна посока..
Отвътре ме погълна сякаш пустошта,
сърце си нямам - използвана стока..
Жадна за прегръдка топла, майчина, ...
Из "Събраните съчинения на Удивителния Вергилий"
Докосни ме ти – думите са дим.
Ваньо Вълчев, "Огън от любов"
Крилете си развързах – не летя.
За полет нов небето си не моля. ...
Когато облак легне над Пирина
и тътен гръмко хълма огласи,
напомнят ни, че там високо има
едни души на бродници бойци.
Те дадоха сърцата си да има ...
Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...
Изораха стърнищата. Буца до буца
уталожени чакат зърната за посев.
На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.
Все ще могат отново живот да износят.
Те поглеждат с надежда към облака ялов ...
Мечтите ни за любов са напразни,
чувствата между нас са невъзможни!
Всичко свърши между нас
преди още да е започнало.
Завинаги всичко ще си остане само спомен ...
Ела да видиш в китна Тракия, къде е
красивия и древен град Берое.
На цялата вселена, казват, кръстопът е
и люлка на страдалци, войни и герои.
Ела и слез ти от Балкана във Верея, ...
По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.
Хризантеми унили - от восък венец, ...
Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...
Магична приказка за Любовта
От Кирил Калудов и Недка Ананиева
Разказвай ми за твойте вещерски неволи.
Пиши! Не съм те карал да говориш!
Без друго предпочитам да чета! ...
Две съдби преплетоха се във едно.
Две съдби живяха заради едно.
Това едно се оказа любовта.
Любов която моето сърце със твоето я сподели.
Съдбата моя сигурно ме тя обича, щом на мен те подари.? ...
Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат.
Но все по-трудно се вярва в това ...
Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби ...
Прости ми ти.
Нараних те аз жестоко и не мога да те върна.
Болката в сърцето ме пронизва и света ми отново се преобърна.
Не искам аз да те ранявам но кажи ми как да го направя?
Тежки думи аз изрекох съжалявам,поуката научих за което. ...