И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе. ...
Тя беше тук - макар и мимолетно,
зася Тя свойте райски плодове,
заля ни сладостта ѝ неусетно,
озари ни Тя със знойни цветове.
Ненадейно краят ѝ дойде - ...
Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
Аз, когато говоря ме гледа в очите.
Накъдето вървя, с мен върви и не пита.
Мойте мъка и болка го карат да страда –
щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.
И, дори да греша, ме обича такава – ...
Там някъде – в мастилените нощи
събирах странен туш, за да рисувам
върху душата ти със своя стон
и чувах сънен шепот - още, още
кръвта си чувах тихо да бушува. ...
„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. – От Матея свето Евангелие. 5:27-28
О, Елено, твоята неземна красота разпали война,
безброй герои тръгнаха на бой, с пожелание да те имат.
И Ахи ...
Пред портите на Рая...
Нечакано една душа напусна земния си свят,
запъти се към тъй наречения "по-красив"...
И не беше тя на някакъв обикновен човек,
а адвокат,де имал всичко,даже бил щастлив! ...
Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
/из „Събраните съчинения на Удивителния Вергилий“ – песента на Джиа, когато разбра, че не може да спаси дъщеря си/
От третия, отчаян път
не слизам в Долните селения.
Ще бъде… стръмен е върхът
към новите ми вдъхновения. ...
Обади се любов, не ме мъчи.
Не усещаш ли, че с мене искам да си само ти?
Обади се любов, недей мълчи, защото моето сърце за теб тъжи.
Глас в пустиня моят е сега.
Глас и само ехо, сякаш съм във тъмна пещера. ...
Усмивката ти слънчева изгрява
и нищо, че сега е люта зима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
В очите чудни нежността е лава,
в душата топлина от обич има. ...
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.
Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...