Числа и цифри. Цифри и числа.
Това ли е животът ни, приятели?
Нима сме се родили под звезда,
която не сияе за мечтатели?
Нима сме се загубили в деня – ...
Счупете всички чаши от земята,
преди това изпийте ги до дъно.
В неспирен танц развихряйте телата,
в душите нека заиграят струни.
Във вихъра на танца се разлейте – ...
Макар и изтощен... последното "Танго" ще изиграя,
шанса е, като на Казино.... всичко аз да проиграя?!
Танца е страстно-ритмичен... жизнен.. тъй опасен,
Макар непредвидим.. с тръпката, е тъй прекрасен!
Танцувайки, подмокрайки се.. ние се приближаваме, ...
Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,
всеки от вас ми бе близък и брат.
Бързах да дам и вино и хляб
на първия срещнат, дори непознат.
И вашите думи кат' чиста сълза, ...
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...
Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза - ...
Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
Всичко започна с китайска намеса,
вирус убийствен създаден с цел -
да наплаши народа, да забави прогреса,
да изпита на надеждата крайния предел.
Медиите подклаждат напрежение излишно, ...
Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи ...
На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...
Да забравиш - колко труден глагол е,
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...
По-мил, добър не бих могла да срещна.
Дори след милиарди часове.
Дори да се раздават като вещи
мъже след милиони векове.
Дори да ги направят от ефира. ...
Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...
Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда! ...