Poetry by contemporary authors
Докоснах те. 🇧🇬
Снощи те докоснах.
Наистина докоснах.
С върха на пръстите си -
нежно те досноснах. ...
Идвай поне в съня ми... 🇧🇬
и слагай глава на рамото ми.
Не оставяй ръцете ми празни,
защото сърцето ми не е.
Идвай поне в съня ми... ...
Безвремието винаги е всичко 🇧🇬
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
Очарование 🇧🇬
леки жени.
Бързи връзки,
бързи раздели.
Всичко се случва сега-веднага! ...
Моряци 🇧🇬
на всички моряци, с които плавах
(Вечер в Странота на спомените)
Влече ни Синият безкрай,
където Вечността играй, ...
Догоря ли ледът 🇧🇬
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
Сърцето да трепти... 🇧🇬
когато те боли.
Към светлината-
ръце протегни.
Чуй зова на сърцето си- ...
Дневникът на един млад беладжия - 23 🇧🇬
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила. ...
Любов и подвиг 🇧🇬
(Посветено на Красимир Михайлов - учителят)
В сенките следи оставаш
под прозрачното небе
и докрай сломен не падаш, ...
Предрешено 🇧🇬
някой ден, щом ти стане студено.
Щом притихнал и празен осъмнеш
и признаеш, че е предрешено.
Ще престанеш да бягаш от нас. ...
Нея ще обичам 🇧🇬
Вместо покосен да падна на земята аз се влюбих в точната за мен жена.
Тя е всичко онова което някога съм искал,просто ангел със неземна красота.
Тя е умна,тя е любовта,именно за нея аз живея на света.
Една си ми е тя едничка,моето момиче колко е добр ...
Град II 🇧🇬
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
Някой 🇧🇬
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
Послушната 🇧🇬
Само и само да не съм сама,
да има някого до мен,
склонна съм дори да търпя
той да издевателства над мене. ...
Животът на поета е низ от страдания 🇧🇬
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя. ...
Ерос и Танатос 🇧🇬
на бездомна котка през април
на този фон
кристалното сопрано
на катедралния кастрат ...
Лудия и Тя 🇧🇬
Не е чудо -
група луди
пишат.
Не чекове, ...
Понякога съм чаша със тъга 🇧🇬
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина, ...
Октомври 🇧🇬
Все стари, отворени рани...
Октомври е месец тегобен,
За всеки - със памет и знание...
Да пеем, да пеем, да вием! ...
Цветен дъжд 🇧🇬
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли. ...
Някой ден... 🇧🇬
хванати за ръце, просто така без криле…
Някой ден ще се въртим със вятъра,
като вятърни мелници в мигновение…
Някой ден ще се издигнем над планите, ...