Poetry by contemporary authors
Прецакан 🇧🇬
Там, някъде стои и ме чака
Казват, че щастие има за всеки
Пожелай си и не ще те прецака
И ето ме - наивен глупак ...
Лъчите на лятото 🇧🇬
Както си клокочеха светлинно,
тръгнаха на юг.
Останаха лъчисти изпарения,
които се загърнаха с палта. ...
Черна душа 🇧🇬
в тъмнината на една нощ.
Едни очи ти бяха верни,
но и те плакаха до немощ.
Черни мисли я обгръщат, ...
Моление 🇧🇬
самоумъртвяващите се,
отобразени на иконите,
самоизобразяващи се,
мълниеносно идващи на помощ ...
Сладководно русло 🇧🇬
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...
Предопределеност 🇧🇬
за справедливост несправедливия крещи.
Народът страда, безпределно ясно е:
той днес не може нищо да роди.
Той днес е гол без никаква надежда ...
Милост 🇧🇬
че боговете може да завидят.
От невидимата сила
боя се, тръпна цяла, прося милост.
Живея в някакъв мираж ...
Греховете на светеца 🇧🇬
Откъснал се от земните блага,
живеещ в своя свят далечен,
по цял ден казваше молитвени слова.
За него всеки друг бе прокълнат ...
Огнени цветя 🇧🇬
И не ме е еня дали ще направя беля.
И да се пазиш, пак ще те опаря.
Питаш кое ще отпадне първо жарта или угарта.
- Няма как да сложа точка на разпален факел. ...
Възмездие 🇧🇬
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
На дъщеря ми, с любов! 🇧🇬
...
" Ти на мама мъничка прекрасна,
тя - на мама сладичка душичка..."
Помниш ли когато пях тази песничка кратка, ...
Дай, Боже да те срещне! 🇧🇬
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...
За смъртта 🇧🇬
където много често се намира,
най-вероятно там и и ще умре.
Морякът ще умре насред море,
ловецът ще умре на лов, ...
Белязана 🇧🇬
коя си всъщност, истинската ти?
Тези като теб, наричат се белязаните,
пишейки творят, ала с душата си..
С какво си по-различна от другите, ...
Жената с червената рокля... 🇧🇬
(Вечер в Страната на спомените)
Съдбата често се шегува
(дори и грубичко със нас!) –
погали ни, а отпътува ...
Не искам 🇧🇬
и той по моя път да ме носи.
Зная-този свят е жесток,
знам,че отговор нямат доста въпроси.
Но аз искам да ходя сама. ...
Равносметка 🇧🇬
Не видяхме слънцето в очите.
Колко съдби се преплетоха?,
Колко животи разпилени?
Колко надежди умряха? ...
Лятото - напитка от смях, вълни и бял сюрприз 🇧🇬
и ми остава, затова
запявам с малката авлига,
присядам в жълтата трева
и пиша стих от сламка с мравка, ...