Домът
Домът е там където е .....Мама,
създали семейство,те свили гнездо.
Една е майката с обичта си голяма,
заедно с татко отглеждали рожбите с добро. ...
Колко пъти като искаме да бъдеме добри
на наш гръб се трупат бате сума ти злини
Не е лесен пътя да спасим една душа
и е пълен с удоволствия, пътят към гибелта!
Защо ценим живота кат сме близо до смъртта ...
Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...
Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...
Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...
Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...
Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...
Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.
Във него място няма за злоба и за злост.
Побирайки се в длани, вперило е взор
далеч от рамки и забрани.
Разперило криле, ...
Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...
Когато се събирам в залези,
най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли,
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Ще ме последваш ли в полета на птици ...
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...
Дори и да мълча, не си мисли,
че някъде без теб, без цел, се рея.
Пространството въобще не ни дели.
За тебе непрестанно ще копнея.
Да те оставя и за миг, не смея. ...
Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие! ...
"Безсмъртен ще бъда аз вечен със слава
изтръгната с меч и топор.
Ще сривам държави и всяка такава
ще тъне във вечен позор.
Ще бъда възпят от певци и поети, ...
“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки” - ЙорданРадичков
“Та значи тъй…” Д. Дамянов
Та значи тъй… реши да сложиш точка
на дългото житейско изречение, ...
Няма смисъл да гоним, любима, ветрове и фалшиви усмивки.
Аз съм писал крилатите рими. Останѝ ми сияйна щастливка.
Ти плени ме, когато отказах да живея живота си светъл –
но съдбата добре ми показа, че човек се преражда от пепел.
Ще обичам до болка, любими, и когато те няма, ще зная, ...
Целувките ти имат вкус на мед
(А аз обичам сладко! Как обичам!).
За малко да се влюбя адски в теб!
За малко да те нарека "различен".
Очите ти - две сини езера. ...