Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
Виждали ли сте очите на бездомник
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...
Стари сме вече, много сме стари...,
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...
20.11.2020
Откровение...
Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
където се говореше на почти грозен диалект...
За промяната, без да имам ни грам интуиция, ...
Решила бе, че е родена съдница
и всеки сочеше, редеше етикети,
не виждайки във огледалото си блудница,
а дама със салонни табиети.
Със самочувствие... на гол тумбак... ...
Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...
Моята жена е нежна, мила,
кръстил съм си я любовно, крокодила.
В очите й гори огромна страст
за надмощие над мъжкото ми аз.
Но не мислете, че съм мъж под чехъл, ...
Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...
Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...
Мой си от първия миг, в който те видях,
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...
А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
Има ли нещо, което с лекота да облекчи мъката ми?
Никога няма да видя самотата криеща се зад лицето ми.
Ако можех да се изправя и да застана пред огледалото, дали щях да видя един повален човек?
Целуни болката за сбогом и ме остави сам.
никога не ще разбера какво е любовта.
Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...
Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
Имат в туй опит - нека не спорят - ...
Два орла се, мале, вият над Сакар планѝна,
сякаш вихър, мила мале, над скали премина.
Не са били два орела, не са били птици,
най са били, мале мила, две моми девици;
Двете моми сакат, мале, момци да отнемат, ...
Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...
Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.
Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост. ...
Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна? ...
Самотна е душата и стене от тъга,
без теб не мога и плача безутешно.
През деня капят кървави сълзи,
през нощта усещам бездънна празнота.
Не ме докосваш и от студ замръзвам. ...