Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/, ...
Очаквам те. Ти каза - "В седем,
на моста с гледка към квартала".
И ето ме - над сградите приведен,
очаквам те да бъдеш в рокля бяла.
Обичам те. Ти каза - "Стига, ...
Лисицата, голямата хитруша,
потънала веднъж... във сексуална суша...
Но умен план измислила фамозната госпожа -
намерила отнякъде на магарица кожа,
наметнала я и пред Марко ...
Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...
Миришеш на тютюн и похот,
сандалово дърво и бедствие.
На къс плесник, заплаха от позор
и отмъстителност без никаква конкретика.
На бърз скандал, на агресивен секс ...
Когато се усетиш вече на ръба,
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после... ...
Полицаите ни плашат с глоби,
данъчните - с данъчни тегоби,
синоптиците - със засушаване,
психолозите - със оглупяване,
земледелците - с настъпващ глад, ...
Българският народ жадуваше за лъчи,
от фашисткия "нов ред" се спаси той!
Не искаше повече пред злото да мълчи,
прояви се достойно и героично в бой!
Нека помним храбрата борба ...
Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...
Като морска сирена всяка нощ
зова те, щом ти далече си от мен..
Имам ли, като сирена, такава мощ
пред мене да те призова, смирен?
Всяка нощ нашепвам твоето име ...
Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих ...
За алчността не са измислени ваксини,
като вирус завладява днес света.
С кръв рисува пагубни картини
на разруха, гнет и нищета.
Политиците се мислят за пророци, ...
Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...
Протестирам си кротко и красноречиво -
на ден със стек бира и бутилка вино.
Не гладувам - дават пица, имаме скара...
абе хапване яко и пълен е барът.
Некой път ни запращат у лево, у десно - ...
08.09.2020
Щастието за всеки е различно...
Щастие за някои е да отидат на море...
За други- от лотария да спечелят...
Желаят всички пък- децата им да са добре... ...
Аз отново отлитам към небето любовно,
там, където е всичко с ароматът на теб.
Обичта ме изпълва тъй огромна, огромна,
и на никой не давам за сърцето отчет!
Ти ме чакаш във полет и се виеме двама ...
Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...
Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост, ...
Съвременната подреденост и засятост
разделят епруветките от амбалажа.
Да пусне корен Утре
с порой от дъжд на капки.
И как ще напои зажегления засух, ...
Има те. И оживявам. Съществувам.
Гранично. Между болка и екстаз.
Стръмни върхове и теб сънувам,
вода дълбока с цвят на тюркоаз
Колко тъмни са очите ти, вълнуват, ...
Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара ...
Следа от теб да търся аз не спирам.
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...
Изглежда сякаш съм затръшнала врата
и драснала съм клечката на прага.
Изглеждам сякаш раждам се сега
и ненаситно към пороците посягам.
Изглежда сякаш съм заровила мъртвец ...
Потрепват днес в цедилото на мрака
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата, ...