Poetry by contemporary authors
Дядо и внуче 🇧🇬
примесен с мириса на люляк
и тича палавият вятър,
събрал в едно цветя и шума.
А ти си смешно начумерен ...
Не обичаме по веднъж 🇧🇬
но понякога крием това даже от себе си.
Ала как да кажеш на любимия си мъж,
че обичала си повече другиго преди?
Криеш тази тайна зад ласките си нежни. ...
Философията на Арти 🇧🇬
сметката ни наедря.
Данъци и застраховки,
а пътя - с дупки, пръст и локви...
Сега - технически паспорт ...
Две птици огнени.... 🇧🇬
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли. ...
Йероглиф за светлина 🇧🇬
Можех ли да бъда друга –
в тълпата да се отличавам?
Мен не ме примамва луксът
и цветовете ме смущават. ...
За човешката нагласа 🇧🇬
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...
Геният 🇧🇬
с изострени до крайност сетива.
От прозрения велики озарен,
той чува на мъдростта зова.
Кой е като гения да вижда ...
Това 🇧🇬
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
Есенно вълшебство... 🇧🇬
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...
Бягство 🇧🇬
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...
Срещата с морето. 🇧🇬
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...
Две пеещи лица на есента 🇧🇬
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...
светлина/сянка 🇧🇬
гори на слънчевата клада
ръцете му са светлина
къде ли сянката му пада?
със своята взидана сянка плати ...
Хей така от нищото 🇧🇬
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам ...
"Какво ще остави вятърът ..." 🇧🇬
отнемат всичко.
И само мойте, нашите
чувства и спомени,
оставят тези заветни мостове ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 18 🇧🇬
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега... ...
Не ме сънувай 🇧🇬
Не ме сънувай повече, недей,
не искам да си спомняш нищо,
не се обаждай повече, не смей,
аз знам, че всичко е излишно! ...
Dreamcatcher/Капан за сънища 🇧🇬
капанът за сънища, не, няма го в мен,
слушам отдавна и клетви, закани
как утре ще съмне, че утре е ден,
но съм неверник, нямам им вяра, ...
Да си губим времето… 🇧🇬
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...
Снежинки 🇧🇬
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...
Борба 🇧🇬
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...
Утро 🇧🇬
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...
Ти ме научи.. 🇧🇬
на мистерията и на нощта.
Научи ме… да съзерцавам
красотата на нощната природа.
Ти ме научи… да обичам ...
Тежестта на думата 🇧🇬
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво. ...