Разкази - Проза

Изборът 6

А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш ощ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-28T18:57:07+02:00 1.6K 6

Чувам есента

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-28T10:08:26+02:00 688 1 3

Изборът 5

Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резба ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T14:31:09+02:00 1K 1 5

Изборът 4

С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T11:02:17+02:00 872 6

12

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-27T09:48:12+02:00 759

С дъх на есен

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2021-11-26T16:42:35+02:00 1.1K 1 6

Момичето от стая №5

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...

di_t

Проза » Разкази

2021-11-26T15:13:09+02:00 2.6K 14 51

Емигранти

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...

Деница

Проза » Разкази

2021-11-26T10:28:32+02:00 1.2K 5 15

Върни се при мен

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-26T10:24:56+02:00 1.4K

Женски съдби - четвърта част

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-11-25T22:42:24+02:00 1.4K 9 27

Изборът 3

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-25T13:03:20+02:00 890 1 7

Красива и елегантна

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя из ...

Heel

Проза » Разкази

2021-11-25T12:57:54+02:00 1.3K 1 3

Великото преселение на народите

Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-25T10:08:21+02:00 656 3

Айрин 2

Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жен ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-25T09:29:19+02:00 739 3 20

Емотиконоландия

Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-24T13:10:26+02:00 2.2K 10 64

Изборът 2

Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-24T12:56:43+02:00 1.7K 8

Новият свят на спасението

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-24T11:04:58+02:00 1.4K 7 11

Завръщане

Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-24T08:45:59+02:00 595 1 2

Изборът 1

........................................../ не е свързано с датите 14 и 21 .11.2021 год /........
И каква стана тя,.. братът със семейството си се изнесе в Гърция, Атина,..
майка и татко ги последваха, а аз останах заложник на демокрацията в България.
Ходех им лятно време на гости, бяха си купили из ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-23T16:00:22+02:00 951 1 5

Среща

Среща
Любовта ѝ приличаше на приливи и отливи – понякога страстна и невероятна, понякога затихваща и привидно спокойна на повърхността, но в душата ѝ винаги тлееше буря от чувства и емоции. Може би Съдбата бе закъсняла да ги срещне отново или по-точно беше ги срещнала с други хора – неподходящите.
Н ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2021-11-23T13:02:26+02:00 773 3

Тя

Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-23T09:53:41+02:00 1K 2 4

Черно (част 1)

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:07:22+02:00 950 2

Сън наяве

Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:02:34+02:00 1.1K

Сянката от Каймакчалан

На „Каймакчалан“ в столичния град една прегърбена нощна сянка се плъзга по сгушената уличка с нейните мрачни оранжево-червеникави лампи и порутени къщи и се опитва да не привлича никому вниманието. Тая сянка не се страхува, но се срамува от деня. През деня бихте я намерили в някой мрачен подлез, спя ...

sakio

Проза » Разкази

2021-11-21T21:47:15+02:00 1K 2

Полъх от есента, щрих от нощта

1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-11-21T10:48:20+02:00 617

Изповедта на един семеен мъж на средна възраст

До преди няколко години си живеехме щастливо с жена ми - по точно до преди да я хване критическата. Чудя се, как едни хормони могат да превърнат русокосата ми русалка в Горгона Медуза!? Дали думата критическа не идва от критикува? Защото не спира с критиките и оплакванията си от мен.
Започна се с ед ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-21T00:38:55+02:00 2K 10 16

Дива ябълка - 7

8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Н ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-20T17:44:44+02:00 1K 1 13

Дива ябълка - 6

7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-19T17:01:46+02:00 1.9K 1 7

Вода

На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-11-18T16:08:33+02:00 1.6K 11 65

Моята тънка бяла линия

Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...

slepia

Проза » Разкази

2021-11-18T07:46:56+02:00 2K 2 11

Ще дойде съблазън-5

Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-11-17T13:34:04+02:00 1.4K 1

Дива ябълка - 5

5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-17T13:26:54+02:00 1.6K 1 5

Като бях на изборите...

Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-17T12:18:50+02:00 1K 2 28

Бесният баща на недоволната бивша мома

И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-17T11:25:49+02:00 940 2 7

Самотници

Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...

kalli

Проза » Разкази

2021-11-17T10:16:05+02:00 1.3K 1 7

Дива ябълка - 4

4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-16T20:47:59+02:00 1.9K 1 2

Селски приказки

Поприседнали сме в селския хоремаг,.. едни гледат паяците по тавана,
други бистрят злободневната тема изборите,.. кой, как,... къде и защо...
- Сега тия новите, да вземат да изгонят всички стари,.. толкова време пърдят в меките
столове и нищо..- рече бай Петко Мустака патетично - Стига вече,.. да до ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-16T11:31:34+02:00 1.5K 1 16

От тук... От там...

Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...

Жабокът

Проза » Разкази

2021-11-16T10:56:48+02:00 533 4 7

Злободневно 2

***
Миналата седмица дъщеря ми, която живее в чужбина, се обади, за да ми съобщи радостна новина: Мамо, мамо, току-що гледах научнопопулярен филм по нашата телевизия, посветен на птиците в България! Говориха колко сме напред в опазването на животинския свят, какви специалисти орнитолози имаме и колк ...

SnejanaNankova

Проза » Разкази

2021-11-15T13:13:02+02:00 1K 1

Черна песен

„Всеки за всичко пред всички е отговорен“…
Човекът се позасмя на стария лозунг от соцепохата, окачен над вратата на ресторанта. Ресторант… Е, поне така беше обявено заведението върху табелата отгоре.
Влезе и се увери – обикновена, нормална, очаквана квартална кръчма. С претенциозно название, макар и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-15T12:19:50+02:00 1.5K 1 9