tsveti4ka
198 результатов
Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...
  465 
Тази нощ ще разпръсна смеха
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар ...
  423 
с теб спим сега
в застиналото езеро
наречено съзнание за незнайното
не можем да се върнем в безпределното
във шах и мат поставя ни познанието ...
  453 
Мислех си, че те обичам черен,
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб, ...
  979  16 
Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...
  457 
Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...
  403 
Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...
  424 
Диша тъмното като побойник във врата ми.
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх - ...
  458 
забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...
  400 
Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...
  648 
За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда ...
  621 
В очите му блестят светулки
и се гонят есенни листа.
Те езеро са - в тях се гмуркаш
и обливаш се със светлина.
От пръстите му огън капе ...
  746 
Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра. ...
  377 
Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...
  529 
Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...
  650 
Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост. ...
  491 
Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...
  496 
В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го - ...
  432 
И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...
  382 
Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...
  445 
И как празно пак е - как е глухо, тихо, тъмно.
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...
  459 
Полумесеци от тишина прескачам.
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко, ...
  690 
Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...
  670 
А маските горчат като мастило...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва, ...
  788 
Смълчан над мен поглежда нежно споменът -
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща - ...
  316 
И ний огънахме се!
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...
  434 
Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...
  380 
С мълчанието сприятелих се и загубих се
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна, ...
  402 
Стъклата ми с докосване се чупят -
въздишките пропукват ги дори,
а вятърният унес ми отмъква
и струните от стъклени сълзи...
и болката - отиваща на черното, ...
  368 
Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...
  575 
Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...
  452 
(Към себе си)
Кажи, с едно крило лети ли се?
Усмивката залязва ти в страха,
a очите - замъглени ли са -
тe недовиждат нищото в мига. ...
  437 
Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...
  588 
Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие - ...
  415 
Как искам да се гмурна в тишината,
когато в истините се таи лъжовност,
и слово с пошъл ритъм във мъглата
се ниже, покварено с злост и знойна подлост.
Как искам да се скрия в тъмнината, ...
  489 
Ще можеш ли...
Ще имаш ли търпение и вярност,
слънчево-усмихната сълза,
която може да убива тягост -
даже въплътена в тишина? ...
  434 
Да се чувствам истинска
Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж. ...
  471 
Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
  423 
Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...
  823 
Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...
  415 
Предложения
: ??:??