danigallery
388 резултата
От клетвата на минали вини
и болката на бягащи посоки,
от хиляди взривени тишини
и спомена, как падам от високо
изграждам мостове от бряг до бряг… ...
  839  16 
Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...
  895 
Кой накара вятъра да стене
и да свири в ледени олуци?...
Улиците, бели и студени,
дълго чакат само тези звуци,
за да хукнат някъде в безкрая ...
  838  22 
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой ...
  736 
Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява, ...
  801  18 
Приятелю, и тази нощ си сам,
а покрай теб пируват много хора…
Но ти покани тази самота
и сам реши, че с нея ще говориш.
Май чужд ти стана вече този свят. ...
  765  18 
Две очи и шепа синева-
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари- ...
  822 
Косите си отрязах на разсъмване,
на теб нарекох и нощта, и делника.
А всички луди мисли пратих в пъкъла
и с изгрева във вярност ти се врекох…
Ти плитките ми не захвърляй в огъня, ...
  687 
Тази нощ от студ се е изцъклила
и щурее с ледения вятър…
А луната, като кръгла бъклица,
с лунен лъч се шмугва под вратата
и надзърта дръзко към очите ми… ...
  772  12 
Навън вали. И снежна белота
пречиства всички болки и тревоги.
Не ме вини, че пак към теб вървя,
дори в снега пристъпвам босонога…
А хиляди снежинки, бял воал, ...
  1224  13 
От седем извора вода напълних,
а после дълго клетвено мълчах.
Очите си изплаках, за да съмне
и сякаш векове към теб вървях…
Не чаках чужда обич да ме стигне, ...
  721 
Понякога, за някого си струва,
наопаки да завъртиш света…
Че лудост с мъдрост, знам, не се купува,
а с въглен, взет потайно от жарта
и кътан в пазва, близо до сърцето… ...
  1243  17 
Някой нарисува тишината
с две очи, загледани в безкрая.
После върза северния вятър,
като знак, та с него да позная
вярната посока…И да литна, ...
  705 
Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.
Потърси ме, нека ти се сбъдна. ...
  962  15 
В зениците ми имаше звезди
и вятър ми даряваше безкрая.
Вървях през брод от клетви и лъжи,
с надежда, теб единствен да позная.
Но погледи, жестоки като мъст, ...
  589 
Залезът кърви във тишината
и взривява разум и мечти.
С диви ветрове летя нататък,
накъдето, знам, ме чакаш ти…
Времето пришпорва хоризонта ...
  786  16 
Какво, че януари е решил
да скрие пътя в бяла пелена.
За миг намерих твоите очи,
а в тях бе спряла толкова тъга-
по лятото и лятното море. ...
  817 
Не ме сънувай все в потайна доба,
че казват, тъмното вещае горест.
Денят, когато метне бяла роба
и с птиците се стрелне в южен полет
аз ще съм клетва, с билки осветена, ...
  1002  16 
Защо отлитат птиците на Юг?
Кое ги кара после да се връщат
и да откриват своя пристан тук,
в дърво, което нежно ги прегръща?...
Навярно през последните лета ...
  1031 
Има ли в съня ти пак мечти,
още ли пристигам в него боса?
Спомени, в които сме сами,
още ли те будят със въпроси?
Още ли играеш на хазарт ...
  701  10 
Една красива, бяла тишина
докосна оголелите дървета.
Подплашените стъпки на сърна
при изгрева догонват ветровете
и спират жадно в моите очи, ...
  1048  28 
Понякога, сред нощните приумици
сама намирам пътя си към теб.
И хуквам пак по непознати улици.
С почуда гледа звездното небе
как стъпките ми мерят тишината. ...
  960  13 
Аз съм твоята тайна мисъл,
тази, дето играе на устните.
И единствено в нощите тихи,
като жажда за обич те буди.
И съм твоето скрито желание, ...
  736 
Вятърът флиртува с тишината
някъде по ледените улици.
После тайно пише по стъклата
смешни и завихрени приумици.
Леден е. Но носи във дъха си ...
  700  16 
Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...
  817 
Помогни ми!... Искам да сваля
дрипите на фалш и лицемерие.
Дълго време с болката мълчах,
жадна за любов и за доверие.
Правех път на грозната лъжа, ...
  1050 
Дали намерих истинския път
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини, ...
  693 
Животът може в най-безумен миг
да разруши мечти и обещания.
Налива болка в скрит, сподавен вик
и утрото потапя във страдания.
И точно тук, в изтритата сълза, ...
  618 
Преминах през пространството на времето,
за да открадна миг любов за тебе.
Надежди си наливах от големите,
а любовта тежеше като бреме.
И някак тишината ми говореше... ...
  939  16 
Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел... ...
  723  13 
Пак преваля нощта... Все до късно е будна.
Пак вали в самотата на тъжни очи.
Тихо шепне и чака. И навярно е чудно,
как зората се ражда за нови мечти.
Как денят се задъхва от нови тревоги ...
  698 
Не забравяй никога очите ми,
те са твоя залез теменужен.
Но да имам дързост във мечтите си
точно ти до болка си ми нужен.
Погледни, луната е камбанена – ...
  1014  12 
Малко забързано, даже завихрено
тръгва си вече... Пусто на прага.
С ключ във ръката, леко и тихо,
с мисъл за чудо затваря вратата.
Тръгва си, някъде там, накъдето ...
  622 
Непокорна и много различна,
като вихър нахлувам в живота.
Но дали все така ме обичаш?
Тръгнах в моята нова Голгота.
Крача в своята истинска лудост – ...
  872  10 
При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.
При нея дълго време се прокрадвах, ...
  856  14 
Има дни, във които всички стари тревоги
вдигат тежка наздравица редом до нас.
И онази вина, скрита нейде дълбоко,
като тътен камбанен раздира света.
И боли от мечти, подарени нахалос, ...
  449 
Извървяха цветните реки...
Жълтата – от всички чужди болки,
синята – със злоба и лъжи,
черната – с фалшивите тревоги.
Клетвите, омразата, мъстта ...
  484 
Тази вечер Господ се смили,
прати ми най-светлото причастие.
Бяла тишина навън вали –
тя е знак за чудо и за щастие.
Сякаш всички минали вини ...
  567  12 
„Спящата красавица”
(на Дани)
Нели Господинова
Събуди се, Красавице! Времето спря,
но часовникът още тиктака... ...
  690  15 
Изви се пъстра есенна дъга,
целуна моя праг и стана пристан,
до който спря най-земната звезда...
Взриви се в пурпур... И света пречисти.
Тя ми дари единствен път до теб. ...
  796 
Предложения
: ??:??