diesto (Данаил Антонов) - Произведения

Пръстта ме помни!

Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-22T07:26:41+02:00 790 3 2

До сместа на кръв и кал...

Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-21T10:16:56+02:00 845 3 7

Аз вярвам само на морето!

Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-20T09:24:14+02:00 601 5

Посветиха ми стих!

Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-19T07:54:17+02:00 653 4 2

Остров на забравата

Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-18T00:29:43+02:00 663 2 3

И бог да си, не можеш ме измисли!

Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи? ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-17T00:44:25+02:00 615 2 1

По душа...

Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...

diesto

Поезия » Философска

2019-11-15T23:33:19+02:00 666 1 1

Ще дойдеш, знам!

Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-14T22:51:34+02:00 798 5 1

Лек до бездушие...

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...

diesto

Проза » Разкази

2019-11-13T01:22:01+02:00 842 2 4

Не съм за ден!

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-12T22:19:38+02:00 491 2 1

Последни редове.

Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-10T07:47:44+02:00 635 2 3

По съм верен и от куче...

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-11-09T22:02:28+02:00 722 1 3

Помнѝ ме...

Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-08T19:38:29+02:00 579 3 4

Не вменявай любов!

Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...

diesto

Поезия » Любовна, Хумористична

2019-11-07T16:38:26+02:00 635 3 1

Все още годен за любов...

Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-06T21:32:45+02:00 620 2 4

А Дон Кихотът пасти да яде!

От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса! ...

diesto

Поезия » Любовна, Хумористична

2019-11-05T16:13:20+02:00 936 4 5

Не вярвам на почупени сърца!

Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-03T22:53:08+02:00 599 6 1

А можех да ти подаря любов...

За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-02T23:43:47+02:00 571 2

Търпението свърши!

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-01T17:51:23+02:00 623 3 1

Във мене винаги е есен...

Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-10-31T23:31:52+02:00 667 6 1

Аз тръгвам надалеч...

Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-29T08:38:38+02:00 597 5 2

Дали ще си простиш сама?

Аз няма никога да ти простя!
Защото ти ме заболя до смърт.
А помниш ли на мойте колена,
как плачеше със цяла плът
и някак си тогава всъщност ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-27T15:28:12+02:00 832 2 3

Сбогом! (Бележки за хладилника)

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...

diesto

Проза » Разкази

2019-10-26T09:55:46+03:00 764 4 1

Започни да ме забравяш!

Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-26T09:47:50+03:00 1.1K 9 6

Аз съм вълчи капан...

Забрави за мен! Чуваш ли? Моля те!
Намери си любов по заместване...
Че ужасен съм. Гневен и болен.
Не познавам вкуса на лесното...
Обясни на сърцето си влюбено, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-24T10:08:18+03:00 1.3K 3 4

Бездомници

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-23T15:57:03+03:00 531 1 3

Кошмар да си - аз пак ще те обичам!

Сънувал съм кошмари по нощѝте,
но този бе наяве. След събуждане.
С ръце изплаках. После със очите.
Теб няма те. И чувствам се ненужен.
И сам. И изоставен. И излъган... ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-10-22T12:32:08+03:00 918 4 9

Не ме вини, че пускам зимата...

... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-20T20:04:45+03:00 849 7 7

Къртица да прогледне...

След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-15T20:40:03+03:00 755 2 2

Не стигна времето за нас...

За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-10-13T10:15:27+03:00 772 5 2

Добре дошла и сбогом!

И ти ще си идеш от мен.
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-10-12T10:42:49+03:00 1.5K 3 3

Ти си началото...

Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-09T09:56:50+03:00 976 8 7

Случѝ ми се!

На мен не ми се случиха дузина,
страхливи и неможещи лобови.
Тъй гладни, ожаднели, за да взимат,
душата ми, когато я разголя...
И колко насълзявах ги прозорците, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-05T13:24:35+03:00 1.1K 7 2

В молитви те живях...

Божествено си хубава, да знаеш!
По-хубава от Музата на Фотев!
Дори не съм посмявал да мечтая,
да имам тази хубост във живота.
И толкоз силна страст да ме опива, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-04T18:02:12+03:00 856 5 3

Не си отива лятото...

Октомври е. Не си отива лятото.
И още не е, стъклено студено.
Макар по жиците да дреме птиче ято,
което закъсняло е без време...
Мъглите не прииждат като призраци. ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-10-03T13:48:41+03:00 820 4 4

Познай ме по очите!

Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-10-02T07:50:10+03:00 902 8 2

Бележка под магнитче.

Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ...

diesto

Проза » Разкази

2019-10-01T15:07:05+03:00 846 5 7

Няма как да те загубя!

Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-09-29T10:40:20+03:00 1.7K 6 4

Избрах да ти повярвам!

На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци, ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-09-28T13:39:04+03:00 723 7 3

Есен...

Застилат облаци небето синьо
и става есен, сякаш на шега.
Септември беше късно кино
за невярващите на дъжда.
А аз все още, безутешно ...

diesto

Поезия » Любовна

2019-09-27T07:51:01+03:00 663 2 1