diesto
979 резултата
Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят. ...
  483 
Представяте ли си аз колко много
мечтая да отида във Бургас?
Да видя пясъкът, брега отново.
Да чуя вълнуващият на морето глас...
Представяте ли си каква мечта? ...
  518 
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
  539 
Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...
  892 
Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...
  522 
На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...
  616 
Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...
  850 
Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...
  446 
Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...
  590 
Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
  470 
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...
  383 
Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...
  461 
Ти няма да си следваща, нали?
Мен сякаш ме обичат по сценарий.
Признавам, че ми писна от лъжи
и от фалшиви, безлюбовни драми...
До гуша ми дойде от повторения. ...
  462 
Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...
  371 
Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде. ...
  439 
Вали като във някаква безкрайност...
В такива дни съм повече от есен.
Мъглив, студен, банален - (обичайно),
намръщен, инатлив. Безинтересен.
Понякога измислям си компания. ...
  408 
Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...
  438 
Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...
  757 
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...
  686 
Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...
  590 
Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече. ...
  633 
Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...
  379 
Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил. ...
  445 
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
  418 
Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи? ...
  387 
Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...
  481 
Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...
  598 
Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...
  616 
Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...
  295 
Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...
  439 
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
  470 
Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...
  354 
Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...
  383 
Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...
  416 
От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса! ...
  603 
Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...
  355 
За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...
  359 
Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...
  415 
Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...
  411 
Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам! ...
  392 
Предложения
: ??:??