diesto
1 039 резултата
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
  467 
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...
  654 
Че трябва точно Ти да ми се случиш
е ясно повече от всичко.
Защото този свят да се научи,
че любовта ни не е притча...
Защото ми е страшно важно! ...
  941 
На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
  477 
Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
  658 
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
  654 
Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
  499 
Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...
  661 
Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...
  576 
Пожелавам светли и уютни празници!
Дано да ви е сладко на трапезата.
Че лицемерието няма граници,
сърцата ви усещат по студеното.
Не пийте много! Главоболия. ...
  737 
Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...
  667 
Аз няма да се боря за любов.
Отказвам. Ако ще и в самота,
да легна там на смъртния си одър,
и най-подир във вечност да заспя.
Когато да си спомням ще е мъчно. ...
  610 
Поредна Коледа. Година също.
За мен отдавна не е празнично.
Стоя и гледам - пълни къщите,
а моят хол, самотно дразнещ е...
Отдавна всички нощи са ми тихи. ...
  635 
Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам. ...
  1233 
Не искам да съм облачно небе
и брод да търся сред звездите.
Аз цял живот пълзях към Теб.
Да знаеш как ми се отлита...
Дотолкова, че някъде под мене ...
  628 
На нас срамът не ни отива.
Разминахме се. Този път ще чакам.
Не само, че си толкова красива,
причината, че страстен е меракът.
И много вероятно ще останат празни, ...
  962 
Ти знаеш колко липсва ми морето.
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...
  821 
Живота си превърнах в календар.
В един безкраен пясъчен часовник.
И чакам, сякаш като в малка гара -
последен влак, но най-любовният...
Защото знам, че съществуваш истинска ...
  838 
Не ме поставяйте във рамка
и под чертата - знаменател!
Аз нямам чувството за срам,
дори все още съм мечтател...
Нима забравихте? Доскоро, ...
  728 
От днес не искам да обичам.
Поне до Коледа. Дано!
Починете си от мен, момичета!
Повярвайте ми - за добро!
Изобщо после, ако може - ...
  704 
Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят. ...
  563 
Представяте ли си аз колко много
мечтая да отида във Бургас?
Да видя пясъкът, брега отново.
Да чуя вълнуващият на морето глас...
Представяте ли си каква мечта? ...
  898 
Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
  623 
Накрая плаща винаги един!
За всичкото горчиво във напитките.
Със мен поне веднъж не се напи,
(дължиш за версиите със лихвите.)
Ще бъде страшен Содом и Гомор. ...
  1263 
Научих се да бъда много сам.
Естествено, че дълго ще боли.
Отдавна ми е ясно и го знам -
Любов бе синоним на Аз и Ти!
Поне разбрахме всъщност, че ни има. ...
  614 
На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...
  715 
Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...
  1177 
Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...
  533 
Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...
  668 
Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
  541 
Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...
  478 
Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...
  542 
Ти няма да си следваща, нали?
Мен сякаш ме обичат по сценарий.
Признавам, че ми писна от лъжи
и от фалшиви, безлюбовни драми...
До гуша ми дойде от повторения. ...
  543 
Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...
  526 
Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде. ...
  510 
Вали като във някаква безкрайност...
В такива дни съм повече от есен.
Мъглив, студен, банален - (обичайно),
намръщен, инатлив. Безинтересен.
Понякога измислям си компания. ...
  497 
Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...
  518 
Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...
  828 
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...
  765 
Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...
  661 
Предложения
: ??:??