diesto (Данаил Антонов) - Произведения

Когато те няма

Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2025-03-02T15:16:34+02:00 474 2 3

В книгата на живота

Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-30T08:08:28+03:00 681 1 2

Когато станах видим във очите ти

Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-08-29T10:32:00+03:00 524 2

Баща ми в мен

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-28T08:03:30+03:00 750 7 19

Търси се Армагедон

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-23T13:10:07+03:00 714 1 2

Все още дишам

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-22T11:30:42+03:00 621 1

Неделими

Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-08-21T09:02:49+03:00 608 1 3

Първо аплодисментите

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-08-20T10:09:12+03:00 510 1 2

"Memento mori"

на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-08-16T21:53:22+03:00 709 1 6

Не е виновно слънцето

От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-15T18:38:37+03:00 530 2

Невидимото щастие

Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-14T09:56:29+03:00 656 2

Вчера

Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-13T08:56:00+03:00 585 3 5

Пресметнах със усмивка

Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-10T00:08:09+03:00 564 2

По Божие подобие, но в кал.

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-06T14:51:33+03:00 556 1 2

Когато протестират рибите

Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-08-03T01:08:33+03:00 569

Въгленът на вярата

Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-08-01T16:03:27+03:00 559 1

Простих на самотата

Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-31T09:58:20+03:00 622 1 4

Кълнове

Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-30T15:34:07+03:00 576 1 2

В словореда на клишетата

Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-26T22:04:52+03:00 817 1 2

Моята лична Света Анна. (На жена ми.)

Абсолютен късмет се оказа,
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-25T19:33:56+03:00 616

Никога не е късно да повярваш

Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-25T07:24:59+03:00 866 2 2

Към неродения ми син

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-07-23T21:41:12+03:00 879 4 4

Малко е късно, но се молете!

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-20T00:36:35+03:00 764 2 2

Отлагам прошката за оня свят

Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-11T18:55:24+03:00 595 1 3

Усмихнах съдбата си

Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-07T18:54:26+03:00 576 1

Ако някой ден се заобичам

Защо се случи от молитвите,
щом в мен тъгата се завръща?
Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-28T09:01:19+03:00 516

От пепелта към живота

Недей да ме завръщаш посред нищото,
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-26T17:10:51+03:00 535 1

Когато молитвите заспят

Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-25T05:35:13+03:00 592 2 6

Лекувам с антитеза

Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-22T20:41:59+03:00 596 4

Когато имам суша под клепачите

Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-20T22:51:44+03:00 563 1 2

Защото те видях

Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-19T11:02:49+03:00 621 3 5

"Ерекция" към щастието - глава Х

"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2024-06-18T10:30:15+03:00 675 1

"Ерекция" към щастието - глава lX

Планетата Фарс бе заветната цел в мисията на Правителството, като в прякото подчинение на МИЩ, екипажа на "Ерекция" се стараеше да оправдае доверието, което им бе дадено. В лицето на Войводов, всички намираха достолепен вожд, който мъдро и смело ще ги поведе по неведомите пътища на тази все още непо ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2024-06-16T10:23:50+03:00 683 1

"Ерекция" към щастието - глава Vlll

Някога преди началото на това начинание, от което бяха минали повече от два месеца, Пелинова се подготвяше усърдно в симулаторите, за които Министерството на Извънземното Щастие (МИЩ) бе платило на БАН и няколко независими научно-изследователски компании, една камара пари. "Пари, с които правителств ...

diesto

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-06-15T20:21:22+03:00 686 1 6

Ще бъда!

Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-15T02:09:09+03:00 519 2 5

Сега и във всеки друг живот

Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-14T16:17:55+03:00 826 1 1

Свещ от каменен прах

Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-13T01:27:52+03:00 766 4 4

Реката, която тече нагоре

Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-11T06:38:39+03:00 919 3 4

Моят храм на живота

След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-08T07:27:31+03:00 1.1K 3 5

Ако палачът на надеждата заспи

От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-07T06:16:23+03:00 623 3 5