diesto
1 039 резултата
Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...
  842 
Не ме мечтай! И даже не посмявай!
Преди ги гонех всички до една -
любовите, които на забравяне,
си тръгваха от мене. Ей така...
Понеже аз ги пожелавах. Силно. ...
  572 
Аз съм направен от есени.
Две чаши зима. И лято на прах.
Със дъждовна вода съм замесен
и със бучка любовна маЯ...
На преглъщане малко пресядам. ...
  401 
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
  547 
Аз нямам дом. Заключени врати.
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...
  892 
Отскоро имам вяло вдъхновение.
Луната хич не ме интересува.
Вълкът във мен е с овче поведение
Смирена е стихийната ми лудост.
И пулсът ми е равен. Апатично. ...
  549 
Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...
  784 
Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...
  1250  10 
От всичките безумия във този свят,
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
  687 
Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...
  406 
Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...
  369 
Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...
  489 
Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...
  735 
Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди. ...
  517 
Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...
  472 
Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...
  456 
Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...
  563 
Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...
  632 
Намерих празно чекмедже във вкъщи,
в което няма никакви писма.
Албуми, спомени от нищо,
освен отдавна незабърсван прах.
Реших, че няма кой да го отвори. Никога. ...
  647 
Кафе. Вода. Кристален пепелник.
Цигарен спомен. Абстиненция.
Пороци бели. Липси. Наркотик.
Клиент на траурна агенция...
Живот. Съдба. Театър. Роля. ...
  526 
И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...
  459 
От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове, ...
  511 
Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...
  612 
Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...
  610 
Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен. ...
  546 
Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...
  786 
Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...
  852 
Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...
  797 
Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше. ...
  529 
Омръзна ми да бъда междучасие.
Резервен романтичен вариант.
За някого на егото, украса.
Спасителния пояс в океан...
До гуша ми дойде от страховете ви. ...
  475 
От точно, ей сега не ви обичам!
Без капка сантимент и изключения.
И себе си, естествено. Излишно е.
И никому не давам обяснение.
Не искам кадифе и пеперуди. ...
  480 
Където и да тръгна съм пристигал,
но все ме помнят, като заминаващ.
На гара сякаш, заприличал,
с вагон за, вечно не оставащи.
Не се научих на пътуване. ...
  565 
Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...
  436 
Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...
  568 
Не влизай във живота ми за проба!
Сърцето ми не е експеримент.
На болка издържа и адска злоба
и куцо и сакато го прокле...
Не идвай ако имаш колебания. ...
  631 
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...
  536 
Не знам дали те има в моя свят.
Докато разбера, живота мина.
Аз нямам връщане назад.
(Макар, че имам да си взимам.)
Вероятно си на някой остров, ...
  454 
Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки, ...
  446 
Началото дойде. Роди го... краят.
Прераждане? Не вярвам. Още дишам.
Умирания? Броят им не зная.
Равняват се на всичкото обичане...
А ти не се завръщай в мене! Никога! ...
  796 
И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...
  621 
Предложения
: ??:??