Eia
426 резултата
Разпуснала смарагдови коси,
през вековете носи ме реката,
на древността всред тайни пещери,
където вечна само е душата.
Където магнетичните очи ...
  973  24 
Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...
  948  12 
Духовно равновесие –
бродерия с фини нишки,
иконописване, чудо,
симфония от красота…
Зографе, някога живял, ...
  277 
Свикнах да отлагам живота,
проскърцвайки със зъби, да търпя,
все в порочен кръг да се въртя.
Съсухриха ми се мечтите,
приведоха се, осиротяха, ...
  168 
***
В пъстрия женски свят,
мелодичен, защуран,
от триста щуреца
под звездите бленуван,
пристъпи на шега. ...
  237 
Светлината ли? Изморена е днес.
Процежда лъчи през дъждовните капки
и за своя художник тихо тъжи,
нашепва стихове, от очите ръми…
Бисерна сълзица в чернозема хлебен, ...
  328 
Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
  552 
Къде да дяна бежанецът в мен?
За миг да приютя душата му…
Къде, за Бога, да я съхраня
в света, погубващ и децата си?!
Всред безизходните руини как ...
  322 
Смирени вълни, океански безкрай,
трептене с акордите на залеза –
изгаряща жажда по родния край…
От дълбокото… помъдрели вълни,
щедри и съкровищно замислени... ...
  217 
Добряк и мъдрец, голямо момче,
загрижено вечно за другите,
в света суров – тънкокрако врабче,
но дръзко и влюбено в бурите.
Вълшебник, обяздващ стихиите, ...
  266 
Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на спец ...
  610  10 
„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...
  458 
Земното дете… жаднооко се рее
из дебрите нечувани на всичкото…
Скромна частица от природата-майка,
взрив на въображение и знание,
синтез на дръзка мисъл с любящо сърце! ...
  293 
-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опи ...
  525  14 
Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...
  401  10 
Отърсва се нощта от черни мисли –
на дръзка опашка завързва коси,
небрежно чадъра в чанта прибира,
на рамо я мята, на „ти“ със звезди.
Грациозно стъпва, предлунно върви. ...
  190 
Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти, ...
  364  12 
Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...
  753  16 
Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят, ...
  210 
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
  451 
Пулсира бялото…
Разпръсва тишина
и перли - стихове,
с цветове на дъга.
Росù в очите ми… ...
  213 
През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...
  459  16 
Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи, ...
  221 
Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...
  525 
Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал. ...
  417  12 
Ще избягам – от всички, завинаги…
Къс природа, цвете, слънчева пчела –
това е скромната ми, бяла мечта.
Не ме търсете в алчния си делник,
ни в пастта му, зейнала като ламя! ...
  366  16 
Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...
  827  11 
/вдъхновено от астрономическите изследвания на Вера Рубин и Фриц Цвики/
Загадъчно-пленителна красавице,
външна звезда в галактика „Андромеда“,
влюбена в нещо непознато, голямо,
„енергия тъмна“ скоро назовано, ...
  353 
От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана! ...
  345 
Същност, зареяна в лазура,
открива своя първоизвор.
Шепотно в безвремие лети
и в светлината се разтваря.
Пътува дълго из безкрая. ...
  373 
Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата… ...
  309 
Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...
  324 
С изранени нозе. Пешеходец.
Непригоден за модерния свят.
По-скоро е музеен експонат –
чешит тъй странен и голям инат.
Срещнете ли го в бетонния град - ...
  254 
Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...
  388 
Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина ...
  471 
В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...
  429 
Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...
  402 
Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...
  296 
Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи, ...
  304 
Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...
  446  15 
Предложения