Eia
426 резултата
В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...
  355 
Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...
  377 
Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни, ...
  379 
Жажда кога те замори
да пообщуваш с Оня, горе,
един странен дух потърси…,
на баш уста Колю Фичето -
силните, жилести ръце, ...
  432 
Наричали Черно море гостоприемно,
помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -
с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,
с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове,
статуя, трийсет лакътя към небесата, ...
  383 
На прага на душата ти приседнала,
да пооткрехнеш тайно се надявам
и да си гребна шепа от имането,
а с него за ума ти да наддавам.
Пулса да усетя на Вселена чудна, ...
  451 
Връх… от стихии набразден –
горд мъж със сурово чело,
от силна майчица роден,
но готов да коленичи
пред най-нежното кокиче… ...
  718  15 
Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш ...
  495 
Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено, ...
  575  14 
Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета ...
  553  14 
Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...
  417 
Щур вятър. Остър януарски дъжд.
Но се разсъмва… Някак на инат.
И утрото намята се с дъга –
кахърна, като недолюбил мъж.
Гледа строго, под свъсени вежди, ...
  546  10 
Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...
  521  12 
Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...
  712  12 
Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...
  436  10 
От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...
  526  15 
Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя. ...
  521  13 
Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата ...
  547  10 
Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено ...
  466 
Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни, ...
  530 
„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
  1038  10 
Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...
  377 
За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...
  584  13 
Алма дере –
за друго време спомен,
с дъх на корени
от дълбокото,
с ромон ...
  520 
/по шумеро-акадския мит „Ищар в подземния свят“/
Утрин…
С целувката на светлото
завръщам се отново
на Горната земя – ...
  451 
Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми – ...
  572  15 
Затова, че обичам Родината,
но вече намразих държавата,
затова, че аз чувствам се смазана
на бащината си китна земя,
не опитвай да ми внушаваш вина! ...
  502 
Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...
  522  10 
Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...
  414 
Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...
  491 
По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...
  560 
Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане, ...
  631  15 
Обич ли е или мания, не зная,
но ме опива тънката лиричност –
слънценосно вино от зърна узрели,
в амфора отлежало до магичност…
Мания ли е или любов, се чудя… ...
  522 
Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...
  505  10 
„Източникът на красноречието е в сърцето.“
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...
  436 
Епиграмка – сламка
(в океана на познанието,
който е без рамка)
Когато мисълта се колебае,
магнетична е – ...
  471 
Може би раста…
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения ...
  410 
За кой ли път не мога да заспя?...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос. ...
  554 
Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...
  664  13 
Май пропуснах едно сбъдване – своето.
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите - ...
  1004 
Предложения
: ??:??