Eia (Росица Танчева) - Произведения

Пак те търся…

Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата… ...

Eia

Поезия

2015-09-22T10:20:49+03:00 664 7

Предизвикано

Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...

Eia

Поезия

2015-09-19T19:25:55+03:00 632 6

Един пешеходец

С изранени нозе. Пешеходец.
Непригоден за модерния свят.
По-скоро е музеен експонат –
чешит тъй странен и голям инат.
Срещнете ли го в бетонния град - ...

Eia

Поезия

2015-09-17T22:12:22+03:00 593 1

Цивилизовано

Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...

Eia

Поезия » Гражданска

2015-09-11T19:59:02+03:00 778 4

Мълчи ми се…

Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина ...

Eia

Поезия

2015-09-07T20:21:01+03:00 811 1 5

Той е...

В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...

Eia

Поезия

2015-08-29T19:45:11+03:00 777 3

Дързък залез

Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...

Eia

Поезия

2015-08-19T16:51:38+03:00 782 6

Дали да споделя?

Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...

Eia

Поезия

2015-08-18T10:51:11+03:00 693 3

Не, не плача…

Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи, ...

Eia

Поезия

2015-08-16T22:08:42+03:00 653 1

Отиват си Човеците

Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...

Eia

Поезия

2015-06-16T07:59:28+03:00 793 14

Някъде, някога…, а може би и днес…

В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...

Eia

Поезия

2015-06-14T12:49:54+03:00 620 3

Моите корени

Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...

Eia

Поезия

2015-06-08T00:21:43+03:00 665 6

Като в отвъдното проникваща вглъбеност...

Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни, ...

Eia

Поезия

2015-06-06T22:08:41+03:00 763 4

Жажда кога те замори…

Жажда кога те замори
да пообщуваш с Оня, горе,
един странен дух потърси…,
на баш уста Колю Фичето -
силните, жилести ръце, ...

Eia

Поезия

2015-06-01T00:03:59+03:00 905 4

Позната история…

Наричали Черно море гостоприемно,
помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -
с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,
с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове,
статуя, трийсет лакътя към небесата, ...

Eia

Поезия

2015-05-24T11:14:59+03:00 885 3

На прага на душата ти…

На прага на душата ти приседнала,
да пооткрехнеш тайно се надявам
и да си гребна шепа от имането,
а с него за ума ти да наддавам.
Пулса да усетя на Вселена чудна, ...

Eia

Поезия

2015-05-03T16:01:02+03:00 866 9

Идеал

Връх… от стихии набразден –
горд мъж със сурово чело,
от силна майчица роден,
но готов да коленичи
пред най-нежното кокиче… ...

Eia

Поезия » Любовна

2015-03-01T22:20:30+02:00 1.1K 15

Замислих се...

Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш ...

Eia

Поезия

2015-02-19T22:59:03+02:00 1.4K 9

Обречена

Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено, ...

Eia

Поезия

2015-02-14T22:10:55+02:00 843 14

Пиши, Човеко!

Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета ...

Eia

Поезия

2015-02-08T11:19:39+02:00 831 14

Пак за Спарта и Атина

Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...

Eia

Поезия

2015-02-07T23:33:31+02:00 724 6

Разсъмване

Щур вятър. Остър януарски дъжд.
Но се разсъмва… Някак на инат.
И утрото намята се с дъга –
кахърна, като недолюбил мъж.
Гледа строго, под свъсени вежди, ...

Eia

Поезия

2015-02-02T17:24:38+02:00 907 10

Роптание

Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...

Eia

Поезия

2015-01-25T13:38:08+02:00 813 12

Не блееш ли по правилата…

Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...

Eia

Поезия » Хумористична

2015-01-10T18:07:06+02:00 1.1K 12

И не остави тирса…

Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...

Eia

Поезия » Философска

2015-01-04T21:53:38+02:00 737 10

От вятъра…

От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...

Eia

Поезия » Философска

2014-12-28T13:39:58+02:00 859 15

Пътеводител

Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя. ...

Eia

Поезия

2014-12-15T11:44:30+02:00 826 13

Синаница

Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата ...

Eia

Поезия

2014-12-09T07:38:46+02:00 1.8K 1 10

И той се влюби…

Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено ...

Eia

Поезия

2014-12-08T17:21:54+02:00 793 6

Словата юздите скъсаха…

Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни, ...

Eia

Поезия

2014-12-01T12:25:18+02:00 871 8

„Човекът – създател или разрушител?“

„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...

Eia

Поезия » Философска

2014-11-30T08:41:50+02:00 2.2K 10

Очакване

Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...

Eia

Поезия

2014-11-29T09:05:07+02:00 652 8

Човече…

За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...

Eia

Поезия

2014-11-24T06:47:10+02:00 884 13

Алма дере

Алма дере –
за друго време спомен,
с дъх на корени
от дълбокото,
с ромон ...

Eia

Поезия

2014-11-23T07:22:15+02:00 931 7

Утрин...

/по шумеро-акадския мит „Ищар в подземния свят“/
Утрин…
С целувката на светлото
завръщам се отново
на Горната земя – ...

Eia

Поезия

2014-11-16T09:28:50+02:00 762 4

Настроение

Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми – ...

Eia

Поезия

2014-11-09T11:28:12+02:00 882 15

Виновна?!

Затова, че обичам Родината,
но вече намразих държавата,
затова, че аз чувствам се смазана
на бащината си китна земя,
не опитвай да ми внушаваш вина! ...

Eia

Поезия » Гражданска

2014-11-01T08:27:25+02:00 779 9

Ручейно

Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...

Eia

Поезия

2014-10-28T17:32:43+02:00 938 10

Неделна утрин

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...

Eia

Поезия

2014-10-19T09:11:02+03:00 680 6

Приливи

Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...

Eia

Поезия

2014-10-18T10:08:25+03:00 812 7