Eia
426 резултата
Врабецо, тънкокраки приятелю мой,
верен единствено ти ми остана.
Виждам тебе и дрипаво късче поле,
а, и светулки, но само в омая…
Чуруликаш, приласкаваш, пърхаш с криле, ...
  694 
Питам се дали съм вред
щом се влюбих във поет?
Все из облаци лети,
все щурмува висоти,
а кога се приземи – ...
  829  22 
Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...
  544 
Когато се зачудиш накъде,
несрещайки от пътни знаци помен,
на важен кръстопът си ти, дете!
Коя е вярната за теб посока?
Кой отговор сега ще ти даде? ...
  596  14 
Вик
Дете и Богиня?!
Наистина ли?
Разкъсвам се,
загубвам се ...
  372 
„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...
  728  10 
„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
  826  10 
Изтръпнал си –
светът ти се руши,
халите озъбено бесуват…
Не, не унивай,
а ме погледни – ...
  875  14 
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...
  949  10 
Остави ме да вярвам, да тичам, ума си да губя…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…
  1990  26 
Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...
  674 
Закачливец е този следобед –
лъчезарно усмихнат и тих,
гъделичка, в косите ми рови,
ненадейно прелива във стих.
После се кани без свян ...
  478 
Защото съм любов…
Чакай ме,
чакай,
идвам, море!
Вдълбена, ...
  583 
В този свят –
на самодиви
и съмнения,
на хаос,
виещ се ...
  652 
Такъв те запомних…
На ухото ми шептеше –
влюбен, влюбен, влюбен!
С дъх рисуваше планети
и заселваше ги с птици. ...
  605 
Крехка пъпчица
обич,
стръкче бъдност,
живот,
усмихнат свят, ...
  437 
***
Говори глупаво, но не мога да не призная, че има и заслуга – поне престана да пише!
***
Той още веднъж се убеди, че тя е сериозна жена – измами го повече от сериозно.
*** ...
  588 
Малка съм – като цветенце в Рила,
като птиче немирно сърце,
а мечтая, жадувам, копнея
върхове, върхове, върхове…
Нежна съм – като пух на глухарче, ...
  738  17 
Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...
  601  14 
***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...
  861  19 
Моят свят е тъй малък –
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...
  962  26 
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
  1332 
Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...
  1502  14 
Открий ми рай със луднали градини
и обсипи ме с цветове бял смях!
За красота жадувам аз, вземи ме
на своя мамещ, недостъпен бряг!
Там крехката дъгичка на мечтата ...
  591  12 
Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...
  748  11 
Младият учен умееше да улавя юздите на вълнението си и да запазва самообладание. Само така съумяваше успешно да довърши някой сложен експеримент и с хладен разум да прецени резултатите. Сега се учуди на себе си, усещайки как сърцето му блъска като затворено в клетка диво животно. Когато най-сетне се ...
  710 
Никога не беше подозирал, че дядо му си е водил дневник. Често го беше виждал да рисува, замечтан, потънал в себе си. Тогава и да го попиташе за нещо, старият човек сякаш не чуваше. В такъв момент Тертер имаше чувството, че горящите му очи са проникнали в дълбините на неизвестен свят, за да го изсле ...
  607  12 
-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...
  678  12 
Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...
  543 
Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...
  748  10 
След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...
  589 
Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...
  713 
И на обратно да се завърти Земята,
не ще усетя,
че луда от любов,
летя…
И чудо е сега Вселената! ...
  740  13 
Замислила се Мравката
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...
  581  14 
Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...
  783 
Задушаване
Не ми достига
аромат на детство,
на перуники и синчец…
И смях не ми достига. ...
  766  16 
Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...
  1901 
Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
  1321 
„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...
  960 
Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...
  851 
Предложения
: ??:??