Eia
436 резултата
Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...
693
8
/шести и седми откъси от първа част на романа ми „Осъзнаване“, с употребата, в цитирана заповед на султан Мурад III, на „талер“ и „дукат“/
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...
1423
1
Башка луда балканлийка
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...
1490
1
Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...
641
След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...
566
6
Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...
880
1
12
Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
893
7
Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...
1693
2
10
Крехки стръкчета бъдност,
трепет, усмивка, мечта –
велико чудо живот,
влюбеност, шепот, деца…
трепет, усмивка, мечта –
велико чудо живот,
влюбеност, шепот, деца…
877
17
Скрибуца си каруцата, скрибуца…
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...
1048
14
Врабецо, тънкокраки приятелю мой,
верен единствено ти ми остана.
Виждам тебе и дрипаво късче поле,
а, и светулки, но само в омая…
Чуруликаш, приласкаваш, пърхаш с криле, ...
верен единствено ти ми остана.
Виждам тебе и дрипаво късче поле,
а, и светулки, но само в омая…
Чуруликаш, приласкаваш, пърхаш с криле, ...
866
9
Питам се дали съм вред
щом се влюбих във поет?
Все из облаци лети,
все щурмува висоти,
а кога се приземи – ...
щом се влюбих във поет?
Все из облаци лети,
все щурмува висоти,
а кога се приземи – ...
1010
22
Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...
703
8
Когато се зачудиш накъде,
несрещайки от пътни знаци помен,
на важен кръстопът си ти, дете!
Коя е вярната за теб посока?
Кой отговор сега ще ти даде? ...
несрещайки от пътни знаци помен,
на важен кръстопът си ти, дете!
Коя е вярната за теб посока?
Кой отговор сега ще ти даде? ...
835
14
510
2
„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...
988
10
„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
1081
10
Изтръпнал си –
светът ти се руши,
халите озъбено бесуват…
Не, не унивай,
а ме погледни – ...
светът ти се руши,
халите озъбено бесуват…
Не, не унивай,
а ме погледни – ...
1091
14
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...
1271
1
10
Остави ме да вярвам, да тичам, ума си да губя…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…
3477
9
26
Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...
1021
1
7
Закачливец е този следобед –
лъчезарно усмихнат и тих,
гъделичка, в косите ми рови,
ненадейно прелива във стих.
После се кани без свян ...
лъчезарно усмихнат и тих,
гъделичка, в косите ми рови,
ненадейно прелива във стих.
После се кани без свян ...
654
6
743
7
806
6
Такъв те запомних…
На ухото ми шептеше –
влюбен, влюбен, влюбен!
С дъх рисуваше планети
и заселваше ги с птици. ...
На ухото ми шептеше –
влюбен, влюбен, влюбен!
С дъх рисуваше планети
и заселваше ги с птици. ...
768
9
574
2
***
Говори глупаво, но не мога да не призная, че има и заслуга – поне престана да пише!
***
Той още веднъж се убеди, че тя е сериозна жена – измами го повече от сериозно.
*** ...
Говори глупаво, но не мога да не призная, че има и заслуга – поне престана да пише!
***
Той още веднъж се убеди, че тя е сериозна жена – измами го повече от сериозно.
*** ...
775
5
Малка съм – като цветенце в Рила,
като птиче немирно сърце,
а мечтая, жадувам, копнея
върхове, върхове, върхове…
Нежна съм – като пух на глухарче, ...
като птиче немирно сърце,
а мечтая, жадувам, копнея
върхове, върхове, върхове…
Нежна съм – като пух на глухарче, ...
884
1
17
Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...
883
14
***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...
1127
1
19
Моят свят е тъй малък –
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...
1108
2
26
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
1994
6
Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...
2415
2
14
Открий ми рай със луднали градини
и обсипи ме с цветове бял смях!
За красота жадувам аз, вземи ме
на своя мамещ, недостъпен бряг!
Там крехката дъгичка на мечтата ...
и обсипи ме с цветове бял смях!
За красота жадувам аз, вземи ме
на своя мамещ, недостъпен бряг!
Там крехката дъгичка на мечтата ...
840
12
Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...
925
11
Младият учен умееше да улавя юздите на вълнението си и да запазва самообладание. Само така съумяваше успешно да довърши някой сложен експеримент и с хладен разум да прецени резултатите. Сега се учуди на себе си, усещайки как сърцето му блъска като затворено в клетка диво животно. Когато най-сетне се ...
909
6
Никога не беше подозирал, че дядо му си е водил дневник. Често го беше виждал да рисува, замечтан, потънал в себе си. Тогава и да го попиташе за нещо, старият човек сякаш не чуваше. В такъв момент Тертер имаше чувството, че горящите му очи са проникнали в дълбините на неизвестен свят, за да го изсле ...
807
12
-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...
854
12
Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...
703
8
Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...
975
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
