Eia
426 резултата
Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
  515 
-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
  786 
Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога ...
  704 
Естет е този сняг.
Замаскира пожари
и бедност,
и смрад.
Настанява се, ...
  572 
Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...
  659 
Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...
  797  19 
Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
  1442  13 
До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...
  1028  12 
Сигурно сте чели за първия майсторски облог - за украсата на таваните в тревненската Даскалова къща, този между уста Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца? Победил Димитър Ошанеца със своето майско плодотворно слънце, с чуден венец от маргарити край него, макар че еснафите ахнали и като ви ...
  683  18 
Има те!
И дишам отново.
Усмихваш се.
И отново летя.
Излъчваш магия. ...
  854  16 
Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...
  901  27 
Пред мен не падай на колене
и романтичен не бъди –
остави ме да се лутам,
да се разкъсвам...
Да ме боли! ...
  742 
Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...
  1177  25 
Пребродих
този чуден свят
и търсих те
сред морските вълни,
в полета на чайки, ...
  712  22 
Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно ...
  598  23 
-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
  659 
Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...
  940  35 
Дочула
ромона
на ручей –
лъчезарният
смях ...
  590  17 
Ден
на Народните
Будители,
със заучени
речи ...
  657  14 
Далече си –
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч, ...
  1026  22 
Остани
копнеж вълшебен,
онзи миг
на Сътворение,
на разлистване ...
  671  19 
Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...
  1466  17 
Танц на светулки –
феерична магия,
бегъл лъч
и на мига –
неусетно изтри я. ...
  654  17 
На теб,
единствено на теб
съкровената същност
на душата отдавам си,
моя чудна любов, ...
  726  21 
Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е ...
  654  19 
Магьосник чуден си –
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...
  748  27 
Есенна обич
по пътеката
кротко пристъпва,
с изморени,
но топли очи ...
  828  23 
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
  1142  18 
Мълчиш
и с всеки миг
Светът се срива.
И само вярата,
че се усмихваш ...
  559  15 
Когато любовта
в дълбините запраща,
бясно бушува,
без дъх те оставя,
изведнъж те издига, ...
  691  22 
Усещам те –
вълшебен лъх,
с мигли,
с очи,
с устни… ...
  719  16 
Докоснах
светлата ти същност -
изгряла я открих,
а твърдеше, че залязва.
С власинките нежни ...
  841  23 
Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...
  1135  24 
Познах те –
по светлото в душата,
по бистрото в очите,
по челото замислено,
по трепета в гърдите. ...
  832  17 
Замислената вечер
с разплетени коси,
завърта се ефирно,
усмихва се дори
на щурчовата песен – ...
  1322  34 
Откакто се озова в далечната страна - сякаш на края на света, не смееше да остане свободен и за минута. Усетеше ли се самотен, носталгията веднага го връхлиташе със страшна сила – тя беше повече от горест, повече от мъка след несподелена обич. Болезнено разнищваше пластовете на душата му, стигаше до ...
  1534  13 
- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...
  734  15 
Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едв ...
  675  14 
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
  698  16 
Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...
  657  14 
Предложения