Eia
426 резултата
Утрин…
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо, ...
  448 
Понякога
опива ме
красотата
на словата
и аз неволно ...
  484 
Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами, ...
  550 
Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила. ...
  362 
Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...
  538  13 
Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...
  276 
Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...
  553 
Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...
  489 
Формата – пранга ръждива,
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...
  637  10 
Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...
  444 
Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота… ...
  547  12 
Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
  405 
Усещам -
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи, ...
  477 
В градината с най-сладките кестени,
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне, ...
  496 
Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината. ...
  583  10 
Стискам зъби и отлагам живота,
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...
  423  10 
Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...
  537  14 
Този преход си гони опашката –
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо, ...
  487  13 
Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...
  424 
Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...
  531  11 
Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...
  507 
Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...
  587  13 
Слънцеструйно мълчание –
аз, ти
и всичкото
за една Вселена.
Чета те… ...
  424 
Загадъчно излъчване,
надежда в полет, свобода,
от погледа струи мечта…
Магическо привличане,
ефирен колорит, дъга – ...
  1001  15 
Проблясва с утрото странна идея,
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате - ...
  655  12 
Под коренищата на дъб Земята щом танцува,
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...
  511 
Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...
  458 
Недей обяздва чудото любов!
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...
  475 
С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
  497 
Разнищвам душата си лист подир лист,
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта. ...
  471 
Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...
  549 
/шести и седми откъси от първа част на романа ми „Осъзнаване“, с употребата, в цитирана заповед на султан Мурад III, на „талер“ и „дукат“/
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...
  801 
Башка луда балканлийка
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...
  1176 
Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...
  535 
След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...
  404 
Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...
  697  12 
Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
  665 
Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...
  1061  10 
Крехки стръкчета бъдност,
трепет, усмивка, мечта –
велико чудо живот,
влюбеност, шепот, деца…
  704  17 
Скрибуца си каруцата, скрибуца…
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...
  813  14 
Предложения
: ??:??