Eia (Росица Танчева) - Произведения

По изгрев върхът Полежан…

По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...

Eia

Поезия

2014-10-11T10:06:32+03:00 821 6

Перпетуум мобиле

Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане, ...

Eia

Поезия

2014-10-01T11:36:17+03:00 1K 15

Обреченост

Обич ли е или мания, не зная,
но ме опива тънката лиричност –
слънценосно вино от зърна узрели,
в амфора отлежало до магичност…
Мания ли е или любов, се чудя… ...

Eia

Поезия

2014-09-29T06:49:35+03:00 799 9

За равновесието

Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...

Eia

Поезия

2014-09-28T09:53:25+03:00 843 10

Най-сложното

„Източникът на красноречието е в сърцето.“
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...

Eia

Поезия

2014-09-24T22:02:19+03:00 711 6

Епиграмка – сламка

Епиграмка – сламка
(в океана на познанието,
който е без рамка)
Когато мисълта се колебае,
магнетична е – ...

Eia

Поезия

2014-09-21T09:14:37+03:00 746 6

Стопанисване

Може би раста…
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения ...

Eia

Поезия

2014-09-20T10:56:59+03:00 682 3

Тихо разнищване на нощта

За кой ли път не мога да заспя?...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос. ...

Eia

Поезия

2014-09-15T13:39:16+03:00 1K 9

Песничка за нощните щурци

Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...

Eia

Поезия

2014-09-14T09:00:40+03:00 1K 1 13

* * *

Май пропуснах едно сбъдване – своето.
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите - ...

Eia

Поезия

2014-09-13T08:14:36+03:00 1.3K 3

Утрин...

Утрин…
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо, ...

Eia

Поезия

2014-09-11T10:29:43+03:00 743 8

Жилав камък

Понякога
опива ме
красотата
на словата
и аз неволно ...

Eia

Поезия » Любовна

2014-09-10T08:31:53+03:00 823 9

Ревност

Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами, ...

Eia

Поезия » Хумористична

2014-09-09T07:38:41+03:00 874 1 7

Приземяване

Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила. ...

Eia

Поезия

2014-09-08T20:38:00+03:00 633 7

Корени

Корени –
притеглят
и издигат
едновременно,
устои са, ...

Eia

Поезия

2014-09-07T08:35:50+03:00 827 1 13

Вместо кафе

Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...

Eia

Поезия

2014-09-06T19:12:26+03:00 626 1

Все осилчета по плета

Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...

Eia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-09-05T16:16:55+03:00 927 5

Приесеняване

Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...

Eia

Поезия

2014-08-31T09:28:49+03:00 859 9

Предизвикателство

Формата – пранга ръждива,
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...

Eia

Поезия

2014-08-30T11:53:24+03:00 997 4 9

Помен

Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...

Eia

Поезия

2014-08-25T11:32:01+03:00 724 3

Проста самоанализа

Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота… ...

Eia

Поезия

2014-08-24T09:45:57+03:00 907 12

В отговор на…

Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...

Eia

Поезия » Философска

2014-08-23T16:11:10+03:00 856 5

Болестотворно

Усещам -
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи, ...

Eia

Поезия » Гражданска

2014-08-19T19:10:58+03:00 857 6

Съдба

В градината с най-сладките кестени,
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне, ...

Eia

Поезия

2014-08-18T16:27:24+03:00 775 6

Скътала съм те ...

Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината. ...

Eia

Поезия » Любовна

2014-08-17T12:17:42+03:00 943 10

Стискам зъби и отлагам живота...

Стискам зъби и отлагам живота,
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...

Eia

Поезия

2014-08-15T22:47:04+03:00 772 10

Семенце

Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...

Eia

Поезия

2014-08-10T07:19:19+03:00 1.2K 14

Предизборно

Този преход си гони опашката –
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо, ...

Eia

Поезия

2014-08-02T15:41:28+03:00 889 1 13

В дирене на…

Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...

Eia

Поезия

2014-07-26T22:44:25+03:00 745 8

Чудаците…

Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...

Eia

Поезия

2014-06-29T10:07:30+03:00 887 11

Импресия след здрач

Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...

Eia

Проза » Други

2014-06-08T11:39:42+03:00 985 6

Един ден

Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...

Eia

Поезия

2014-05-18T07:18:51+03:00 922 12

Слънцеструйно мълчание

Слънцеструйно мълчание –
аз, ти
и всичкото
за една Вселена.
Чета те… ...

Eia

Поезия » Любовна

2014-05-17T11:55:49+03:00 705 9

Портрет

Загадъчно излъчване,
надежда в полет, свобода,
от погледа струи мечта…
Магическо привличане,
ефирен колорит, дъга – ...

Eia

Поезия

2014-03-12T14:23:28+02:00 1.5K 2 15

Още за грозното патенце

Проблясва с утрото странна идея,
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате - ...

Eia

Поезия

2014-03-04T15:47:46+02:00 1.2K 1 12

Под коренищата на дъб Земята щом танцува…

Под коренищата на дъб Земята щом танцува,
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...

Eia

Поезия

2014-03-01T13:23:09+02:00 833

Морски залез

Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...

Eia

Поезия

2014-02-26T18:51:59+02:00 865 1

За любовта

Недей обяздва чудото любов!
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...

Eia

Поезия

2014-02-25T20:19:26+02:00 840 1 7

За смисъла и още нещо

С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...

Eia

Поезия » Философска

2014-02-24T19:31:00+02:00 799 5

„Еврика!“

Разнищвам душата си лист подир лист,
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта. ...

Eia

Поезия

2014-02-23T12:09:57+02:00 782 8