Eia
436 резултата
По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл, ...
693
6
Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане, ...
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане, ...
880
15
Обич ли е или мания, не зная,
но ме опива тънката лиричност –
слънценосно вино от зърна узрели,
в амфора отлежало до магичност…
Мания ли е или любов, се чудя… ...
но ме опива тънката лиричност –
слънценосно вино от зърна узрели,
в амфора отлежало до магичност…
Мания ли е или любов, се чудя… ...
640
9
Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...
671
10
„Източникът на красноречието е в сърцето.“
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...
572
6
Епиграмка – сламка
(в океана на познанието,
който е без рамка)
Когато мисълта се колебае,
магнетична е – ...
(в океана на познанието,
който е без рамка)
Когато мисълта се колебае,
магнетична е – ...
599
6
Може би раста…
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения ...
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения ...
517
3
За кой ли път не мога да заспя?...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос. ...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос. ...
840
9
Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение, ...
855
1
13
Май пропуснах едно сбъдване – своето.
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите - ...
И да си живуркам май посвикнах - в кризи.
Да лепя пропукано ми стана навик,
кръпки да пришивам върху бели ризи…
Но прокървиха под иглата пръстите - ...
1135
3
Утрин…
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо, ...
Морето се приготвя за деня.
Воалът на изплувала мъгла
във дълбокия си скут прибира.
Облича се в кобалтовосиньо, ...
611
8
653
9
Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами, ...
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами, ...
697
1
7
Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила. ...
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила. ...
496
7
680
1
13
Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее. ...
466
1
Талантливец
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...
След второто питие определено му се получаваха нещата,
а след третото – достигаха чак до небесата.
Най-вече държеше на формата…, защото си беше кратуна.
Коментарите му – безкрайни, тежки, тенденциозни, ...
772
5
Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям. ...
727
9
Формата – пранга ръждива,
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...
впита дълбоко в плътта ми,
жадно разяжда сърцето,
влива отрова в кръвта ми.
Формата – умоверига, ...
832
4
9
Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...
586
3
751
12
Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...
662
5
Усещам -
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи, ...
светът претръпва
и свиква със злото,
вечеря чувства,
пържени на очи, ...
659
6
В градината с най-сладките кестени,
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне, ...
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне, ...
627
6
Скътала съм те
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината. ...
нейде в дълбините на душата.
(Сигурно за мен си много, много…)
Ще те повикам в залезните мигове –
плахо да докоснеш струните на тишината. ...
773
10
Стискам зъби и отлагам живота,
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...
631
10
Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя - ...
1008
14
Този преход си гони опашката –
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо, ...
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо, ...
708
1
13
Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...
588
8
Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...
736
11
Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...
819
6
Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...
756
12
Слънцеструйно мълчание –
аз, ти
и всичкото
за една Вселена.
Чета те… ...
аз, ти
и всичкото
за една Вселена.
Чета те… ...
563
9
Загадъчно излъчване,
надежда в полет, свобода,
от погледа струи мечта…
Магическо привличане,
ефирен колорит, дъга – ...
надежда в полет, свобода,
от погледа струи мечта…
Магическо привличане,
ефирен колорит, дъга – ...
1373
2
15
Проблясва с утрото странна идея,
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате - ...
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате - ...
1013
1
12
Под коренищата на дъб Земята щом танцува,
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...
702
Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...
731
1
Недей обяздва чудото любов!
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...
Закрета ли по коловоза равно,
ако не срещне скоро някой ров,
ще изтлее мъчително и бавно.
Ще се превърне в пепел или в дим, ...
688
1
7
С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
661
5
Разнищвам душата си лист подир лист,
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта. ...
ядрото стигам, но диря целостта
и нали съм си все проклет фаталист,
преди гръмко „Еврика!“ да изрека,
все гола препъвам се във мъдростта. ...
614
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
