nellnokia
225 резултата
С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...
1070
13
Дяволски флирт
Хайде, Дяволе, сядай! Дано не е слаба ракията.
Да. Наливай! Не питай! И смело си сипвай в чинията!
Колко малко ни трябва - едно оцеляло пристрастие...
После адски надежди. Ех, няма го пълното щастие. ...
Хайде, Дяволе, сядай! Дано не е слаба ракията.
Да. Наливай! Не питай! И смело си сипвай в чинията!
Колко малко ни трябва - едно оцеляло пристрастие...
После адски надежди. Ех, няма го пълното щастие. ...
1623
1
29
Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...
812
11
Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. ...
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. ...
2917
19
Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...
2154
6
37
Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
1033
19
(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...
2882
26
На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает ...
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает ...
3961
8
Твоето
лунно момиче пристига на пристана нощем…
Гази по лунните щрихи със боси крака…
Твоето лунно момиче морето обича все още…
Бавно съблича живота си с всяка луна... ...
лунно момиче пристига на пристана нощем…
Гази по лунните щрихи със боси крака…
Твоето лунно момиче морето обича все още…
Бавно съблича живота си с всяка луна... ...
1488
21
Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...
811
15
Бели ангели
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква... ...
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква... ...
2675
18
...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
749
14
Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...
1078
25
(на тъжните поети)
Ти плачеш... като гълъбица,
извила гръд, излива се скръбта
и пада ничком с мъртвата зеница
във черните бразди на угарта... ...
Ти плачеш... като гълъбица,
извила гръд, излива се скръбта
и пада ничком с мъртвата зеница
във черните бразди на угарта... ...
793
18
Обичам те, но не като на кино
и не като в забравен стар роман...
Обичам те поне наполовина
от драмата в сюжета пожелан.
Обичам те без думи и без рима - ...
и не като в забравен стар роман...
Обичам те поне наполовина
от драмата в сюжета пожелан.
Обичам те без думи и без рима - ...
759
22
Боси стъпки тичат по брега,
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа ...
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа ...
742
14
Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...
743
19
Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...
948
27
... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор... ...
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор... ...
803
19
По пътя... 2
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя. ...
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя. ...
802
31
Пепелùща
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...) ...
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...) ...
606
14
По чешкия кристал следи от устни
се сливат във целувчена усмивка.
И може би защото се оглеждат
в искрящата на дъното извивка,
оставена от вчерашното вино, ...
се сливат във целувчена усмивка.
И може би защото се оглеждат
в искрящата на дъното извивка,
оставена от вчерашното вино, ...
942
35
540
15
[21:29:06] Nelly Gospodinowa: васил ти праща поздрави
[21:29:12] Nelly Gospodinowa: :)
[21:29:22] Mia: mersi:Положи в оределите му клони
Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса, ...
[21:29:12] Nelly Gospodinowa: :)
[21:29:22] Mia: mersi:Положи в оределите му клони
Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса, ...
611
17
Да тлее Бъдникът -
сега и догодина -
във утрото сред пепел оцелял...
Да топли цяла нощ
и до амина, ...
сега и догодина -
във утрото сред пепел оцелял...
Да топли цяла нощ
и до амина, ...
1171
25
Рани
По иглените пръсти навалял,
снегът със хладна ласка те попива
(забожда своя леден бял кинжал),
а пътят ти със преспи препокрива... ...
По иглените пръсти навалял,
снегът със хладна ласка те попива
(забожда своя леден бял кинжал),
а пътят ти със преспи препокрива... ...
741
17
Коледни мисли
Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат ли, тичат към нас, със мечти захаросани,
в малка, снежна шейна, неуморно и в делничен бяг. ...
Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат ли, тичат към нас, със мечти захаросани,
в малка, снежна шейна, неуморно и в делничен бяг. ...
8185
1
74
Ти знаеш...
... има безпричинни следствия,
когато се разпърхат пеперуди...
Със утрото, до кръв взаимосвързани,
и залеза - изгряват изумруди.. ...
... има безпричинни следствия,
когато се разпърхат пеперуди...
Със утрото, до кръв взаимосвързани,
и залеза - изгряват изумруди.. ...
1921
16
В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
1114
21
Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...
1131
23
Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...
979
23
Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна: ...
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна: ...
2444
42
без... теб
грешни думи
почти
(без)надеждно се лутат -
безлюбовно небето гори... ...
грешни думи
почти
(без)надеждно се лутат -
безлюбовно небето гори... ...
856
13
Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...
3438
20
"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
956
29
Закахърù се старата Ильовица за най-големия син. Уроки по петите му вървяха. От раждането до днес...
Двама сина имаше. Възпита ги, порастù. С любов и обич ги отгледаха с мъжа си.
По-малкият беше по-буен и вироглав и каквото си наумеше, думата му на две не ставаше. Рече, че се жени и превари батьо си ...
Двама сина имаше. Възпита ги, порастù. С любов и обич ги отгледаха с мъжа си.
По-малкият беше по-буен и вироглав и каквото си наумеше, думата му на две не ставаше. Рече, че се жени и превари батьо си ...
878
17
723
19
... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...
1104
14
... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
1973
26
Спрях вятъра,
а после тишината,
спря земното привличане в нощта
и, вместо да изпадат на земята,
политнаха във космоса листа... ...
а после тишината,
спря земното привличане в нощта
и, вместо да изпадат на земята,
политнаха във космоса листа... ...
811
21
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
