nellnokia (Нели Господинова) - Произведения

С(помен)

С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях. ...

nellnokia

Поезия » Философска

2010-12-03T12:57:09+02:00 1.3K 13

Дяволски флирт

Дяволски флирт
Хайде, Дяволе, сядай! Дано не е слаба ракията.
Да. Наливай! Не питай! И смело си сипвай в чинията!
Колко малко ни трябва - едно оцеляло пристрастие...
После адски надежди. Ех, няма го пълното щастие. ...

nellnokia

Поезия » Друга

2010-11-30T21:37:35+02:00 1.9K 1 29

Трохи на трапезата

Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...

nellnokia

Поезия » Друга

2010-11-02T20:54:19+02:00 1K 11

Този мъж

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2010-10-27T12:39:38+03:00 3.6K 18

Ризи на чардака

Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...

nellnokia

Поезия

2010-10-24T17:42:01+03:00 2.8K 8 37

Шепа вода

Тази стомна е стара и пълна с отминали дни.
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...

nellnokia

Поезия » Философска

2010-09-29T12:52:42+03:00 1.3K 19

Легенда за Адам и Ева (хумористично-еротично)

(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...

nellnokia

Проза » Хумористична

2010-07-13T10:26:55+03:00 3.4K 26

На кладбище А. С. Пушкин

На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает ...

nellnokia

Преводи » Поезия, от Руски

2010-05-27T00:57:28+03:00 5.5K 8

Твоето лунно момиче

Твоето
лунно момиче пристига на пристана нощем…
Гази по лунните щрихи със боси крака…
Твоето лунно момиче морето обича все още…
Бавно съблича живота си с всяка луна... ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2010-04-02T15:25:06+03:00 1.7K 21

Пролетно

Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...

nellnokia

Поезия » Пейзажна

2010-03-21T18:58:29+02:00 1K 15

Бели ангели

Бели ангели
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква... ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2010-03-12T21:03:43+02:00 2.9K 18

(... без дом)

...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...

nellnokia

Поезия » Философска

2010-02-25T21:46:38+02:00 975 14

Хищно слънце

Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...

nellnokia

Поезия » Пейзажна

2010-02-23T09:20:57+02:00 1.3K 25

Тъга

(на тъжните поети)
Ти плачеш... като гълъбица,
извила гръд, излива се скръбта
и пада ничком с мъртвата зеница
във черните бразди на угарта... ...

nellnokia

Поезия » Друга

2010-02-18T15:41:30+02:00 1K 18

... за последно

Обичам те, но не като на кино
и не като в забравен стар роман...
Обичам те поне наполовина
от драмата в сюжета пожелан.
Обичам те без думи и без рима - ...

nellnokia

Поезия

2010-02-13T22:36:24+02:00 998 22

Без посоки

Боси стъпки тичат по брега,
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа ...

nellnokia

Поезия

2010-02-04T12:02:01+02:00 971 14

Шепи от мисли

Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...

nellnokia

Поезия

2010-02-01T09:01:50+02:00 962 19

... хоризонти

Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма... ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2010-01-22T09:26:21+02:00 1.2K 27

... пропадане

... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор... ...

nellnokia

Поезия » Философска

2010-01-17T10:32:31+02:00 1K 19

По пътя... 2

По пътя... 2
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя. ...

nellnokia

Поезия

2010-01-10T17:59:51+02:00 1.1K 31

Пепелùща

Пепелùща
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...) ...

nellnokia

Поезия

2010-01-05T10:13:11+02:00 794 14

Във полунощ

По чешкия кристал следи от устни
се сливат във целувчена усмивка.
И може би защото се оглеждат
в искрящата на дъното извивка,
оставена от вчерашното вино, ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2009-12-31T02:07:52+02:00 1.2K 35

По пътя...

По пътя...
дето
минали животи
все още дишат...
И от пръстта ...

nellnokia

Поезия

2009-12-29T18:32:24+02:00 748 15

Ледено адажио

[21:29:06] Nelly Gospodinowa: васил ти праща поздрави
[21:29:12] Nelly Gospodinowa: :)
[21:29:22] Mia: mersi:Положи в оределите му клони
Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса, ...

nellnokia

Поезия

2009-12-28T11:31:36+02:00 805 17

Бъдни вечер

Да тлее Бъдникът -
сега и догодина -
във утрото сред пепел оцелял...
Да топли цяла нощ
и до амина, ...

nellnokia

Поезия » Философска

2009-12-25T01:06:40+02:00 1.6K 25

Рани

Рани
По иглените пръсти навалял,
снегът със хладна ласка те попива
(забожда своя леден бял кинжал),
а пътят ти със преспи препокрива... ...

nellnokia

Поезия » Пейзажна

2009-12-22T00:24:48+02:00 1K 17

Коледни мисли - I място на Трети Коледен Творчески Фестивал

Коледни мисли
Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат ли, тичат към нас, със мечти захаросани,
в малка, снежна шейна, неуморно и в делничен бяг. ...

nellnokia

Поезия

2009-12-13T18:23:47+02:00 9.2K 1 74

А голотата никак не е лесна

Ти знаеш...
... има безпричинни следствия,
когато се разпърхат пеперуди...
Със утрото, до кръв взаимосвързани,
и залеза - изгряват изумруди.. ...

nellnokia

Поезия

2009-12-11T00:17:57+02:00 2.3K 16

"Коледни подаръци" - 2

В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-12-07T00:41:59+02:00 1.4K 21

Бонбонче в обувката

Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-12-05T21:15:31+02:00 1.4K 23

"Коледни подаръци"

Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самат ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-11-29T11:00:11+02:00 1.2K 23

Лица

Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна: ...

nellnokia

Поезия » Любовна

2009-11-21T12:07:26+02:00 3.1K 42

(без... )

без... теб
грешни думи
почти
(без)надеждно се лутат -
безлюбовно небето гори... ...

nellnokia

Поезия

2009-11-18T23:17:49+02:00 1K 13

(за приятелството )

Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...

nellnokia

Поезия » Философска

2009-11-10T20:26:06+02:00 3.7K 20

... за живите

"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...

nellnokia

Поезия » Философска

2009-11-08T01:49:15+02:00 1.2K 29

Уроки

Закахърù се старата Ильовица за най-големия син. Уроки по петите му вървяха. От раждането до днес...
Двама сина имаше. Възпита ги, порастù. С любов и обич ги отгледаха с мъжа си.
По-малкият беше по-буен и вироглав и каквото си наумеше, думата му на две не ставаше. Рече, че се жени и превари батьо си ...

nellnokia

Проза

2009-11-06T16:52:10+02:00 1.2K 17

Илюзия

Последната луна
на небосклона,
червена
като кървава звезда,
оцъклена ...

nellnokia

Поезия

2009-11-04T21:30:25+02:00 958 19

... по стъпките на Будителите

... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-11-01T19:48:54+02:00 1.3K 14

... с думи на любов

... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-10-30T20:59:17+02:00 2.3K 26

(уви...)

Спрях вятъра,
а после тишината,
спря земното привличане в нощта
и, вместо да изпадат на земята,
политнаха във космоса листа... ...

nellnokia

Поезия

2009-10-26T02:36:35+02:00 1K 21