пилигрим
351 резултата
...
Когато е пресъхнал всеки дъх,
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...
  261 
...
Храна не ми е нужна,
нощта ми е погача.
Едно е да съм сита,
а друго да не плача.
Луната да ме слуша, ...
  280 
Един на ляво,
съседът на дясно –
като теглене на въже.
Аз помежду им,
арбитър неволен, ...
  392 
Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...
  280 
...
Спуснах бавно резето и късните гости
като призраци бързо се сляха в нощта.
Бутилката празна на масата свети -
доказва, че всичко не е сън и лъжа.
Побъбрихме доста за стари неволи ...
  576 
...
Този сняг подранил е само прелюдия,
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки, ...
  224 
Когато си на педя от ръба,
вторачваш се във стъпките повратни.
Броиш нахапаните резенчета плод,
преглъщаш залъци корави – костеливи ядки.
Не си единствен, други преди теб ...
  319 
Вдига се шум до бога.
Боже, не чуваш ли?
Болен е този свят, крее,
язви по тялото зреят.
Лъжепророците луди ...
  264 
Дишай като бебе в утроба,
дишай щом разкъсаш тази плът.
Дишай и във пещера усойна
и на припека във злачен кът.
Дишай без почивка и не спирай, ...
  283 
,,,
Обичаш ли ме още
е въпрос-присъда.
Защо морето е небе,
небето в лазура на очите ти.
Защо завивката от сняг е топла ...
  261 
Ухае за последно дивият пелин.
Денят преваля, тръгва си и лятото.
Стърнищата горят. И остър дим
очите ми със сажди насълзява.
Размива се пейзажът променен ...
  465 
Отпийте вода, госпожо адепт,
и вие, милорд милостиви.
Защо ви тревожи нашият двор,
скверни са ваште мотиви.
Не искам да ям от вашия хляб, ...
  438 
...
Ида ли ме вика? Ида, ида
с лунен сърп да окося
словесната шарада.
Много бурени
се извисяват. ...
  239 
На белия сняг –
локвички кръв,
или е Рьоршах –
милостта ми да тества.
На крачка встрани – ...
  567 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  249 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  203 
...
В зенита на възторга
слива се звукът с мълчание.
И спира колелото
на заблуди
и красиви обещания. ...
  269 
Чети ми на глас само първия ред.
Ще премрежа очи и ще слушам.
Пасквилът е чуден, с красив словоред,
вулгарно финалът се случва.
Павета се хвърлят по чужда глава – ...
  289 
И живите, и мъртвите са тук.
Кой кой е трудно да гадая.
Облъхва ме и топлина, и студ
в притихналата бяла стая.
Какво ми шепнат, нямам слух. ...
  231 
Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи, ...
  671 
...
Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
  294 
Съседите пак спорят със апломб:
дървата скачат, чушките от Македония,
кой влиза и излиза питат с остър тон,
като агенти днешни са от петата колона.
Въртят на пръста си ...
  557 
Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...
  241 
Майчината ми утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете, ...
  207 
Мислите - трохи отровни, реят се
в безтегловност, призрачни и хаотични.
Вече е различно. Време е да ги прокудя
в земи далечни, да замълчат,
щом не засищат ничий глад. ...
  208 
,,,
Полива майка новата леха,
за всяко стръкче – напръстниче влага.
Погалва ги със поглед, сякаш са деца
и всичките за нея равноправни.
Ако, не дай си боже, прекали, ...
  252 
По тъмно, вечерно време
обади се пойна птица.
Къде се е запиляла,
щом ятото я отписа?
Гадя само. Не зная ...
  216 
...
Пак същият стих.
Дежа вю. До кога?
Омраза-любов,
любов и тъга.
На обръч от тлен - ...
  334 
...
Йеронимус Бош ми прожектира сън в съня ми.
Сюрреализъм, провиденчески следи.
Грехопадения, молитви, омерзения,
безумието днешно е видял преди.
Наяве си измислям обяснения. ...
  243 
Обърнаха всичко с хастара нагоре.
Светликът потъна в мрак.
На орди пристигат, нямат умора
за службица лека Глупак до Простак.
За знание даже и дума не става. ...
  367 

Нежна е нощта
Така и трябва. Всеки се нуждае от любов.
Нека е платена, щом ти трябва
да избягаш от бита на остров нов. ...
  347 
Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами, ...
  341 
Няма да ми трябва
ни котешката люлка на Вонегът,
нито тъжната сянка на Ремарк.
Ще счупя оковите на Моъм
по средата. И няма да плача. ...
  227 
Спря ме жена агресивно.
Циганка. Май сме акрани.
- Само за бяла паричка
всичко чета по длани.
Гледам „на лист“ трепериш. ...
  170 
Не е голяма работа – препятствие.
Словесен рубикон и си готов
далеч да стигнеш, върхове незнайни,
да се посрещнеш като бог.
Безсънно до тогава си осъмвал, ...
  453 
Застой по пладне, всичко живо спи,
или придремва със очи отворени.
В тези географски ширини
е странно да си буден,
камо ли пък отговорен. ...
  254 
Преди се чувахме, дори като шептим.
Понякога и думите, и дрехите
са в тежест. И излишни.
Посягаха ръцете ни в синхрон
най-малкото да поделим. ...
  221 
Какво му става? Откъде се взе?
Напук на всякаква прогноза
измамно синьото небе
просветна от застинала експлозия.
Асфалта се превърна във река, ...
  804 
Галиш котката със същите пръсти,
с които рисуваш осморки по гърба ми.
Мъркаме двете. Привидно лениви.
Следва сън или бдение. Ти си целта.
Спусъкът е под миглите на едното око. ...
  313 
Живея от порок, „поезия наречен“.
Ален Боске
И стига вече пози важни.
Пороците ми – повече от два,
се каня да удавя в пяна, ...
  532 
Предложения
: ??:??