red_rosse

104 резултата

С аромат на вечерна тъга...

Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти ...
1.3K 15

Утро

Когато утрото погали планината
със изгрев, в цветовете на зората
и създаде за тебе красотата
с началото си бъдещия ден,
изпий едно кафе със тишината ...
829 11

Болезнено студено

На границата на възможното
ме спря
голямата студенина
на твойто безразличие...
Фалшива маска на приличие, ...
840 8

***

На гребена на бягаща вълна
се ражда и умира любовта
на океана.
И само болката достига до брега,
и тръгва по широката земя, ...
726 16

Сънувах те...

Сънувах сън. Ти беше в него.
Светът навън. И аз до тебе.
Дървета, празнично облечени.
Немирни мисли, разсъблечени.
Далечна приказна картина, ...
2.7K 16

Все още те обичам...

Стоя на края на една река,
пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река ...
1.1K 14

Подсъдно...?

Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
821 7

Изяществото не е само облик...

Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло ...
700 7

Завинаги към приказката със щастливия край...

Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв, ...
795 10

На там, където всичко е простено...

Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...
717 4

Дъжд...

Вали дъждът и много нежно гали
с красива свежест топлата земя.
Докосват се, все още не разбрали,
какво един за друг са той и тя.
Опиянена от дъха му, тя попива ...
713 16

Нещо хубаво...

Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет ...
1.8K 8

Тази вечер е щастлива

Тази вечер съм много щастлива.
Без да знам откъде се взе
и получи ми се сполучлива
една среща, в едно мазе.
Една музика, едни хора, ...
803 10

Някой все пак ме обича...

И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си... ...
852 14

На теб

Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...
823 17

Хаос!

Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.
И всичко живо е сковано в отчаяние. ...
770 11

Страст, като токата в ре-минор

Страст, като токата в ре-минор.
Дълбока, тежка и неудържима.
Древна, като класика.
Няма, като пантомима.
Желание. Отричане. ...
898 10

Оргазъм

Изстена космоса, взривен,
изпепелен от твойто тяло.
В безброй екстаза разслоен,
от силата ти укротен
и покорен изцяло... ...
2.9K 18

Боси въпроси...

Какво си? Защо си?
И други въпроси
разхождат се боси
из мойта глава.
А ти си... Нали си? ...
752 19

Любовта си абортирах...

02. 09. 2007 г.
Докоснах кожата си и по нея
останаха следи от нокти...
Да продължа ли да живея
по навик? Тялото - работи. ...
819 11

Не пулсира мойто сърце...

Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице, ...
798 7

Ода за коляновия вал

30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка ...
813 15

Ода за чертежа

С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем ...
726 11

Ода за ЖР-то

Пречистено след дъжд небе,
а на гърдите му - ЖР
с опънати и подредени
пулсиращи, безкрайни вени...
Енергия и красота, ...
1.4K 8

Напоследък взех да пиша...

25. 09. 2007 г.
Напоследък взех да пиша,
да рева и да въздишам.
Слънце грее, вятър пее...
На човек да му призлее. ...
917 10

Многоточие...

25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие... ...
942 12

Скука

30. 05. 2007 г
Нахално скуката дойде
и, без да зная накъде,
вървя по задължение
и плувам в примирение. ...
699 4

За майка ми

1990 г.
Мамо, ти плачеш! Скръбта е голяма.
Без думи, без сълзи... Защо плачеш, мамо?
Защо е голяма тъгата ти, мамо?
Ти пак се усмихваш. С такава усмивка ...
904 10

8 март

1996 г.
Пролет, радост, порив нов
раждат се със млада сила,
както някога с любов,
мамо, ти си ме родила. ...
902 2

Да разболееш приятел...

Внезапна болка изпищя,
умората простря ръка
към изтощеното ти тяло.
Един красив, почивен ден,
отнет и разчленен от мен, ...
755 3

Жажда (remake)

22. 08. 2007 г
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
692 7

Хлад!

21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад. ...
656 2

Страшно е...

21. 09. 2007 г.
Искам да избягам,
искам да се скрия,
от опасността
тебе да открия. ...
629 1

Взрив

11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен. ...
666 4

Неподвластно

18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано. ...
684 4

Action

30. 10. 2006 г.
Събуждане! Енергия! Агресия! Начало!
Желание за власт. Предчувствие за мощ!
Жажда за победа.
Непоносимост към търпимост! ...
593 2

Възбуда

27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...
1.3K 7

Жажда

24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
589 3

Красотата на една любов

1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...
796 5

Невменяемост

1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре. ...
761 1