red_rosse
104 резултата
Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти ...
  1137  15 
Когато утрото погали планината
със изгрев, в цветовете на зората
и създаде за тебе красотата
с началото си бъдещия ден,
изпий едно кафе със тишината ...
  660  11 
На границата на възможното
ме спря
голямата студенина
на твойто безразличие...
Фалшива маска на приличие, ...
  678 
***
На гребена на бягаща вълна
се ражда и умира любовта
на океана.
И само болката достига до брега,
и тръгва по широката земя, ...
  589  16 
Сънувах сън. Ти беше в него.
Светът навън. И аз до тебе.
Дървета, празнично облечени.
Немирни мисли, разсъблечени.
Далечна приказна картина, ...
  2188  16 
Стоя на края на една река,
пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река ...
  926  14 
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
  619 
Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло ...
  546 
Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв, ...
  645  10 
Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...
  581 
Вали дъждът и много нежно гали
с красива свежест топлата земя.
Докосват се, все още не разбрали,
какво един за друг са той и тя.
Опиянена от дъха му, тя попива ...
  579  16 
Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет ...
  1360 
Тази вечер съм много щастлива.
Без да знам откъде се взе
и получи ми се сполучлива
една среща, в едно мазе.
Една музика, едни хора, ...
  629  10 
И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си... ...
  695  14 
Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...
  679  17 
Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.
И всичко живо е сковано в отчаяние. ...
  603  11 
Страст, като токата в ре-минор.
Дълбока, тежка и неудържима.
Древна, като класика.
Няма, като пантомима.
Желание. Отричане. ...
  725  10 
Изстена космоса, взривен,
изпепелен от твойто тяло.
В безброй екстаза разслоен,
от силата ти укротен
и покорен изцяло... ...
  2448  18 
Какво си? Защо си?
И други въпроси
разхождат се боси
из мойта глава.
А ти си... Нали си? ...
  612  19 
02. 09. 2007 г.
Докоснах кожата си и по нея
останаха следи от нокти...
Да продължа ли да живея
по навик? Тялото - работи. ...
  678  11 
Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице, ...
  647 
30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка ...
  680  15 
С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем ...
  597  11 
Пречистено след дъжд небе,
а на гърдите му - ЖР
с опънати и подредени
пулсиращи, безкрайни вени...
Енергия и красота, ...
  1208 
25. 09. 2007 г.
Напоследък взех да пиша,
да рева и да въздишам.
Слънце грее, вятър пее...
На човек да му призлее. ...
  728  10 
25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие... ...
  796  12 
30. 05. 2007 г
Нахално скуката дойде
и, без да зная накъде,
вървя по задължение
и плувам в примирение. ...
  544 
1990 г.
Мамо, ти плачеш! Скръбта е голяма.
Без думи, без сълзи... Защо плачеш, мамо?
Защо е голяма тъгата ти, мамо?
Ти пак се усмихваш. С такава усмивка ...
  757  10 
1996 г.
Пролет, радост, порив нов
раждат се със млада сила,
както някога с любов,
мамо, ти си ме родила. ...
  758 
Внезапна болка изпищя,
умората простря ръка
към изтощеното ти тяло.
Един красив, почивен ден,
отнет и разчленен от мен, ...
  614 
22. 08. 2007 г
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
  553 
21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад. ...
  512 
21. 09. 2007 г.
Искам да избягам,
искам да се скрия,
от опасността
тебе да открия. ...
  482 
11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен. ...
  521 
18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано. ...
  538 
30. 10. 2006 г.
Събуждане! Енергия! Агресия! Начало!
Желание за власт. Предчувствие за мощ!
Жажда за победа.
Непоносимост към търпимост! ...
  424 
27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...
  1183 
24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...
  458 
1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...
  651 
1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре. ...
  615 
Предложения
: ??:??