Dark_Island

389 резултата

… невъзможният квит между Разум и Сърце…

… невъзможният квит между Разум и Сърце…
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи. ...
1.2K 22

... доживотно съзерцание...

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
1.3K 24

... последната спирка на сламата... в лято...

... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...
1.1K 24

... дългото ехо на непредвидимостта...

... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
958 10

… жаждата на несъвършената страна на Живота…

… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
1.3K 18

Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?!

Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?!
(По К. Качев и Р. Рой...)
"Защо? Защото според правилото старо
добра за тях е тази проста цел:
Човек каквото може притежава. ...
1.4K 24

... по жицата... (... не по Йовков... по Тесла...)

... по жицата...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...
2.6K 1 37

… пазителка на единадесетата Божия заповед…

… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...
1.6K 31

… отглеждане на снежен човек…

… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
1.5K 39

... от бялата страна на моя тореадорски плащ...

... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...
1.2K 27

С форма на рана

С форма на рана
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!" ...
1.1K 30

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...
1.1K 15

... зимна експресия...

... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...
996 20

Антагонистично

Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние. ...
963 18

... от една (не)Мария...

... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе. ...
1.1K 20

"Коледно без(б)людие"

"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...
1K 20

... на границата между Небето и земята...

... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
1.1K 16

... или вдишай ме...

... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
1.1K 16

"Опасно"

"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
981

Непокръстен стих...

Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...
1K 21

Не(отронен) стон...

Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...
957

... рикошет на смисъла...

... рикошет на смисъла...
Навярно
си щастлив...
Без мен -
несъвършената. ...
978

... от пати(л/н)ата на чувствостишията…

... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
1.1K 33

… по-близо до Бога…

… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...
1.2K 27

... отлистено...

... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...
1.3K 28

Чух

Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...
1.1K 22

Отрежи ме... колкото съм нужна...

Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
1.3K 1 25

... порив...

... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...
1.2K 26

Незаучен усет

Незаучен усет
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...
1.2K 23

... пее меса...

... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...
1.2K 20

Без теб

Без теб
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...
1.5K 29

... прах от светулки...

... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...
1.1K 25

Реликта

Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...
1.1K 30

Отива ми

Отива ми
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...
1.1K

Поискано

Поискано
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми… ...
1.5K 34

(Не)отложено стихотворение

(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...
1.2K 43

... ще съм...

... ще съм...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам… ...
1.1K 37

… не питам…

… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...
1.4K 47

... ще прошепна...

... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
1.2K 33

Буквално

Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
1.3K 1 33