Dark_Island
389 резултата
… невъзможният квит между Разум и Сърце…
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи. ...
Разлюби ме. Преди да съм дошла.
От ябълки тръпчиви беше гризал.
Разми се моят образ на жена.
В сърцето ти набождаха филизи. ...
1069
22
... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
1163
24
... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...
913
24
... дългото ехо на непредвидимостта...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
А исках да съм детелина.
Да ме съзреш в полето островърхо.
В сълза новородена да ме има.
Навярно в друг Живот... ...
825
10
… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
1126
18
Слабосилие... Или: Писано ли е от Господ...?!
(По К. Качев и Р. Рой...)
"Защо? Защото според правилото старо
добра за тях е тази проста цел:
Човек каквото може притежава. ...
(По К. Качев и Р. Рой...)
"Защо? Защото според правилото старо
добра за тях е тази проста цел:
Човек каквото може притежава. ...
1231
24
... по жицата...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход, ...
2341
1
37
… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...
1407
31
… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
1368
39
... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти. ...
1021
27
С форма на рана
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!" ...
"Ии-и, видя ли новата ми рана?
Не е от теб! От друг приятел!
Не се затваря. И така остана.
Да помня някога, че бях мечтател!" ...
1016
31
(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...
917
15
... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...
844
20
825
18
... от една (не)Мария...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе. ...
Не ти родих Христос
във сламената ясла на Живота -
но аз во веки вдигам тост
за любовта си и за тебе, Йосифе. ...
969
20
"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...
893
20
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви... ...
984
16
... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
909
16
"Опасно"
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна. ...
809
Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...
878
21
Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...
814
... рикошет на смисъла...
Навярно
си щастлив...
Без мен -
несъвършената. ...
Навярно
си щастлив...
Без мен -
несъвършената. ...
844
... от пати(л/н)ата на чувствостишията…
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
Цяло житно поле имаш.
В моя празен хамбар вятър ме гони.
В душата ми - ту пек, ту киша...
Чакам един прабългарин. И коня му. ...
949
33
… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...
1062
27
... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...
1126
28
Чух
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...
Чух! Гласа на своето сърце.
За него нямам заместител.
Праха от пеперудени криле -
да го сбера - дори не се опитах... ...
977
22
Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...
1163
1
26
... порив...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...
Ако по пътя си към теб не стигна,
защото нещо неизбежно ме е спряло…
Вселената срещу ми е изригнала,
или следзалезно Слънца не са изгряли… ...
1046
26
Незаучен усет
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...
Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича, ...
1024
23
... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...
1045
20
Без теб
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...
Без теб…
ще изфлиртувам всички изгреви.
И всички залези без теб ще изфлиртувам.
Ще стрелям във развените им гриви ...
1314
30
... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...
959
25
Реликта
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...
Разпръсна ме. А всъщност ме събра.
Погълнах неутрони до припадък.
Тежи светът. В Адамови ребра
животът е вторичен. И некратък. ...
923
30
Отива ми
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...
Отива ми. Ах, колко ми отива
със сянката си мост да закрепя.
От прашните си чувства да се скрия.
Сама да взема да се отвлека…?! ...
962
Поискано
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми… ...
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми… ...
1316
35
(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...
1089
43
... ще съм...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам… ...
И съм котва. Във тази тъга.
Дето в сън я приспа самодива.
Между корабните платна
стенещ вятър съм. И не заспивам… ...
979
37
… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване. ...
1265
48
... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
1045
33
Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
1151
1
33
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
