tsveti4ka

198 резултата

Kогато болката е истинска и не сънуваш...

Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...
959 7

Потайно

Потайно
От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла. ...
665 3

Презирането в много взе да идва

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...
642 3

... предостойна за намразване...

... предостойна за намразване...
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване. ...
588 2

B тихото изгубвам смелостта си

B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...
1.6K 5

Ha бившия

Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...
751 2

През миналото

През миналото
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен. ...
765 2

И гледам как светът ми се повтаря

И гледам как светът ми се повтаря...
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние! ...
648 3

Без капка суета

Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...
582 2

Ултиматум

Ултиматум
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...
636 3

Заблудите ще си останат самовлюбени

Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят. ...
911 3

Bсички белези отвориха се в мен

Bсички белези отвориха се в мен
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен. ...
1.2K 5

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...
758 3

B мен човечността умря

*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра! ...
1.7K 6

Вън от цветния ми ден!

Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...
1.6K 4

Черен ден

....
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи. ...
635

Полъх

Стомахът свит е, от недоумение.
И косите ми от прах сега горят.
Към смелите ръце на светлината!
До деня, когато болките умрат!
Краката ми докосват само нищото. ...
724 2

В сивото

И преследвам тихото вълшебство
на огрените от слънцето сълзи.
С тях се изпарява всяко детство
в свят на най-безжалостни лъжи.
Аз знам, че и светулките тъгуват... ...
692

Когато мъдростта нахлуе

И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...
527

С аромат на приказност

Приказно ухание се рее
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...
712 2

Нека сълзите догонят те

Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...
714

Не ме интересува...

Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени. ...
1.6K 3

Надежда

На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...
588 1

На тъмно

Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...
638 3

Понякога

Понякога над мъхове и гъби аз летя,
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...
555

Около времето

Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
574

Хладна грациозност

Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
630 1 4

Сънно страдание

Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...
514

Симптоми на нежност

Казват, всичко се забравя,
ала спомените не гладуват.
Те се хранят, пък аз чакам
те да спрат да съществуват.
Замръзват принципите вече. ...
743 1

Няма да съм същата

Изглежда не това съм аз.
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта. ...
776

Ела ме... довърши

Моля те, ела ме довърши.
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли. ...
843 2

Тъжен присмех

Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
644

Като след отблъсната милувка...

Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...
742

Не е живот

Опитвам да преглътна
болката сама.
Но умирам бавно
с всеки следващ ден.
След дълъг плач ...
646

Дотегна ми дори да плача

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...
811

Изчезващо

Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада. ...
608

Аутсайдер

Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания. ...
625 2

Приличам на себе си

Приличам на себе си – бяло платно.
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм, ...
673 2

Навсякъде

*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...
596

Непотребна

Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си. ...
693 1