tsveti4ka

198 резултата

Думите ми летят в обреченост

Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва. ...
673

Опарена от студ и недовярване

Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...
1.1K

Из облаците...

*Щеше ми се да има подкатегория "иронична"...
Погледнах битието отвисоко
и сгуших се сред облаци от мъст,
понечих да докосна светлината,
но опарих средния си пръст. ...
619 1

Зад черния престол на тишината

Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...
558

Музикална кутийка за сълзи

Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...
913 2

На път за към...

Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...
887 3

Ще се науча да летя

Подарих си свобода –
безвременна, просторна.
Погледнах във очите на деня.
Умих лицето си със вяра и надежда.
Пречистена аз чувствам се сега. ...
903 3

Неизпятата изсвирена песен...

Гледам Луната и тихо въздишам -
изпращам ти скръбна въздишка.
В посърналост, мрачност на тебе се вричам,
сетне политам навред в небесата.
Тук срещам сънуван прозорец небесен. ...
678 4

В пазвата на хаоса

Изгубих си пътеката.
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа! ...
643 2

Миг(ове)

В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...
797 1

Ново постоянство

На криле от надежди се нося
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес ...
1K 1

На планината ù

- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
1.3K

Сънувай ме...

Сънувай ме, Небе.
Достойна и щастлива
в твоите ръце.
От необятност дива.
Сънувай ме. ...
709 1

Начало и край в един-единствен ден

Как иска ми се
да те прегърна!
Ала мой не си.
Дали ще си?
Как искам в погледа ти ...
1.1K 3

Лоно, което опрощава и наказва

*За онези, които умело водят диалози със себе си... :)
Гняв от стара дивна болка,
някога във тишината зародил се,
но във мен сега тъй жадно впил се,
заветно, но и безнадеждно хока ...
707

Подарък, в мислите ми преродил се

Докосвам те, ти мен.
Студен е допирът ти.
Дъхът ти леден
ме изгаря нежно.
Прошепваш ли на мен ...
598

За три секунди

* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...
1.7K 5

Кръговратът на деня

Приказно създание се ражда,
орисано със красотата на нощта.
С локвите здрависва се мъглата -
пожелава им спокойни бъднини.
Усмихва се нощта на тъмнината. ...
731

Не, това е само жалкото ми оправдание

Какво усетих в теб, не знам.
А отсетне колко често ще се питам...
Мисълта ми все към теб ще броди, знам.
И знам, че често ще полита и ще спира.
Някога мечтите ти дали ще стигне тя? ...
588 2

Измръзнали тела...

Частица от твоята безмерна самота
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана ...
604

Увехнала шушулка

Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...
629 3

Усмивка... от студ

Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...
1.1K 2

Проточеност и безнадеждност

В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...
602

Мрежи от жалост

Аз не искам да бягам от себе си.
Не искам да гоня и вятъра...
Искам живот с надежди обрулени,
сол на парцали за моите бъдещи рани.
Аз не искам танцуващо Слънце за мен. ...
732

Поредната мъгла

Завладява ме... Тъгата...
приготвя новите окови...
Поредната мъгла сред
слънчевия ден се трови.
Целува ме... Ръката ти... ...
646 1

С дъх на упоение

В хубостта на изкуството тихичко
утеха намирам и нежно се взирам...
и обичам, обичам, обичам...
... От всемирната скръб аз политам...
и питам, и питам, и питам... ...
666 4

Чувствата ми ти твориш

Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка, ...
590 1

Угасваща нaдежда

История за угасваща надежда
приижда в нечия глава,
самотa и угнетеност само свиждат
нечие съзнание сега...
Опростеното, изсъхнало битие ...
949 1

В нереалното пространство на утопията

Планина от гръмогласен смях издигната -
по нея колeла от въртящи се сънища.
Прозява се легло от самота,
върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.
Изолиран вятър си път проправя ...
794 1

Изтощена от спомени

Стоя изтощена от спомени,
тежащи на мойта душа
и рисувам с четка от горести
своята нова тъга.
Струни на черна цигулка ...
534 1

Как...

Как въздишката,
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно? ...
618 1

Пречката е Тя

Мнимото усещане за вечността преследва
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна, ...
709 1

Странна когиталност

Стихиен ураган от съвест,
когитални oгньове -
бурни,
изпълнени със хъс,
се смъкват в бездната на Глупостта ...
995 2

Обитавам волно Нищото

Лавината на неизвестното неспирна
ме поваля в мъка непозната.
Мисълта ми тъпче пак немирна,
сива, нова, безкрилата.
По пътеки светли все вървя ...
584

Искам да ме приютиш след бурята...

Искам да ме приютиш след бурята,
когато костите ми вече гният -
да ме отмъстиш с усмивка,
гледай към небето с чест.
Искам днес да се преструваш, ...
875 1

*Шепа страх

Нечии думи недоумявам,
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни, ...
772 1

Малко съществено прозрение.

Реалното погубва душевно,
ограбва и опустошава постепенно,
ранява и обагря дните в сиво,
отклонява мечтите и мрази ги диво.
Онази магия, която направиш, ...
756 1

Тъмница

Разкайвам се горчиво, прикрито спотаявам се.
Застивам в сянка и заравям се в глухота.
Света приласкавам - себе си само омайвам.
Крепи ме само мисъл, измъчена от пъстрота.
Преливам в себе си желания и мечти аз пия. ...
652