voda

582 резултата

Ягодка

И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...
3K 1 25

Това съм аз

Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам. ...
2.1K 33

Научи ме...

Посрещни ме, Море,
разлюляно от страст и от жажда.
Аз дойдох.
Аз съм тук.
Ето вече стоя на брега. ...
1.2K 21

Безсъници

От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.
Единствено ме чува тишината. ...
1.1K 13

Предзалезно

Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.
Сега е късно огън да запаля – ...
969 16

Побързай

Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
995 10

Спокойно!

При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.
Но аз не смятам да ти го отнемам – ...
924 1 18

Късчета любов

Къде се губиш? Цяла нощ будувах.
Вратата не заключих – да не спи.
Прозорецът задряма и сънува,
че някъде със някоя си бил.
Днес вятърът ще помете след тебе ...
1.2K 22

Разминаване

Исках те пороен и светкавичен –
да ме грабнеш, да ме отнесеш.
Празник да ти бъда. И наздравица.
С мене да познаеш див копнеж...
Много съм поискала, разбрах го. ...
1.2K 29

Отдаване

Мирис на див карамфил я омая.
После - луд секс. И възторг.
В полет безумен пое към безкрая,
сякаш я викаше Бог.
Сякаш попадна на чужда планета - ...
1K 22

Виртуално

Една любов не винаги умира,
когато я разделят разстояния.
Тя устоява и живот намира
във две души, от общ копнеж пияни.
Моретата ще помнят как над тях ...
776 11

Остатъци

Вечерите идват все по-тежки –
спомени долитат на ята.
Някои са тъмни и метежни,
пият ми до капка радостта.
Те са белези от стари рани – ...
700 9

Импресия

Сутрешна роса сребрее
по листа и по треви.
Боже, как ми се живее!
Моя ден благослови.
Да съм жива, да съм здрава, ...
970 27

Попътни ветрове

Обичал си и други –
преди мен.
От тях
не те ревнувам.
Ти просто си пътувал – ...
970 15

Есенно

Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
1K 18

Признание

Ти само с благи думи ме плени.
Поведе ме през стръмните пространства.
На гръб понесе моите вини,
за да изгрее първият ни празник.
Не вярвах във любовни чудеса. ...
1K 18

Неудачник

Отмина те и тази обич –
дано да видиш как боли.
Небето ти сега е облак
и дъжд като сълзи вали.
Объркани са в теб сезоните – ...
1.3K 21

Като пролетта

Като пролетта
Не знаех как да търся любовта,
но срещнах теб и на мига усетих,
че тя пристига както пролетта
и първо се усеща от сърцето. ...
901 24

За приятелството

Сега се сърдиш, смяташ ме за враг,
че виждам грешките ти и ги казвам.
Приятелството не е нисък праг –
то трудно се постига и запазва.
А тези, дето днес те заблуждават, ...
896 15

Почакай ме

Ти в много образи ме претвори:
звезда, принцеса, даже и русалка...
В очите ти желание гори,
но аз за тези пориви съм малка.
Жадувай ме и чакай моя час, ...
995 23

Добротата не е всесилна

Търпях. И все опитвах със добро –
(Нали така съветват мъдреците?)
Но ти на страстите остана роб,
да оцениш дори не се опита.
Разцепи се земята между нас ...
911 16

Капчица

Сега си
твърда ръбеста скала.
Където да те пипна,
ме порязваш.
А после трябват ...
1.4K 1 23

Като тревичка

Здравей, Небе!
Здравей, изгряващ ден!
Какво ми носите,
не знам,
не питам. ...
1.1K 1 19

Реплика

Сега ме е страх, че ще свърши морето
Селвер
И как така морето ще изчезне?
Къде ще иде всичката вода?
Земята ще потъне в суха бездна – ...
918 24

Разбрах...

Отдето мина, радости поръси.
При мен остави само тъмна болка.
Разбрах: любов не бива да се търси,
а да ти дойде – като дар от Бога.
Да тръгне някой и да те намери. ...
899 13

Но дали?

Ако има някаква магия –
да разсича време и пространства
и към мене път да ти открие,
да ми дойдеш нощем като странник,
да ми кажеш пак онези думи, ...
2.7K 19

Фарът

Подобно Луцифер с едно око
ме гледа фарът и ми се присмива. Ив. Т.
Но фарът е с едно око. Не вижда,
че споменът е сбъдната реалност -
отново разрушеното съзижда ...
1.2K 1 27

Несбъдната

Насън се срещаме,
насън се любим.
Събуждам се
с усещане за грях.
А дните ми ...
941 23

Сухи дървета

Тях пролетта не ги дарява с цвят.
През лятото минават
мълчаливи.
Не чакат плод.
Ни златен листопад. ...
1.1K 25

Гледна точка

"Не те мечтая, няма път обратен" –М.М.
Посоки две си има всеки път.
И връщане е винаги възможно.
Но важното е кой ще тръгне пръв,
кой гордост и достойнство ще заложи. ...
1K 25

Как ли...

"Кой ли общува с тази Земя?"
Елена Биларева
Нощите питай за тайни космични -
там, под небесния храм.
Нощем небето във вярност се врича... ...
975 23

Прозрение

Вечността е вселена без изгрев и залез -
две души се докосват и раждат небе.
После някой с дъха си слънцата запалва,
а под тях бяла птица гребе.
Вечността е любов, от която поникват ...
913 22

Идваш като светлина

Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади ...
1.2K 16

Декември

От дните ни по малко ще отреже
и дълги нощи ще ни подари;
ще бъде и суров, и странно нежен,
ще ни зарадва с празници добри.
С души пречистени и обновени, ...
1K 14

Влакове

Един към друг –
в различни коловози.
(Не бива да се срещат влак със влак.)
Безкраен път.
И без пресечна точка. ...
953 11

И пак вървя...

Посрещах всеки изгрев с благодарност,
изпращах всеки залез със мечти.
Очите ми откриваха пространства,
в които бяхме само аз и ти.
Не беше обич. Беше просто лудост – ...
1.2K 24

Плаче Земята

Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди, ...
907 8

Дар

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи – ...
870 11

Бурени

Когато натежи от самота
и ме подгонят безпосочни мисли,
вървя като изгубена в света,
не търся ни приятел, нито близък.
А улицата диша покрай мен, ...
947 19

Самочувствие

Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...
985 15